Намиращата се във Велико Търново църква „Свети Димитър Солунски“ е известен паметник на Търновската художествена школа.
Една от най-известните и стари български църкви е разположена под североизточния склон на хълма Трапезица, от страната на десния бряг на река Янтра. Всъщност ако трябва да сме точни, църквата е определена като най-старата точно датирана средновековна търновска църква. Сигурно сте чували за нея – известна е най-вече с прочутото въстание на братята Асен и Петър през 1185 г., с което византийското владичество било отхвърлено. В същата тази църква са коронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян. В края на XVII или началото на XVIII в., в допълнение към църквата е построен и манастир, към който принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.
През третата четвърт на XIII в., църквата и прилежащият към нея манастир били разрушени. Най-вероятната хипотеза е, че това е станало по време на земетресение. Тъй като старата църква вече била история, през XV в., с материали от нея, като феникс от пепелта, в южната част била изградена друга църква, която лежала върху основите на южната манастирска сграда. След разрушаването на църквата „Св. Димитър“ и манастира около нея през втората половина на XIV в. бил издигнат голям християнски некропол, съществувал до началото на XX в. В северната част на двора се съхранява костница, в която се намират останките от над 500 погребения.
В края на XVIII в. и началото на XIX в, църквата „Св. Димитър“ била атакувана и ограбена от кърджалии. През XIX в. д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов, Феликс Каниц и др. оставят кратки описания за нея. При настъпването на втората половина на XIX в. църквата вече е силно повредена, а земетресението през 1913 г. е нейният край, тъй като остава само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.
Останки от два стенописни слоя се намират в олтарната част на храма. Те са доста добре запазени като по-ранният е датиран от времето на столичния период на Търновград. Открити са запазени изображения от първия регистър в олтарната конха – това са шестима църковни отци, които са автори на литургични текстове, участващи в сцената “Поклонение на жертвата” (Мелисмос). Сред тях е образът на св. Кирил Александрийски. Втория регистър представлява процесия на ангели-дякони, държащи рипиди в ръце – това е част от сцената “Божествена литургия”. Вторият живописен пласт е от края на XVI – началото на XVII в. В протезисната ниша, която е част от него се намира сцената “Пиета” заедно с бюст на епископ разположен над нея.
Църквата е наречена на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. При смъртта на родителите му, роденият в Солун през ІІІ век, Димитър е назначен от император Максимиан на висок военен пост със задачата да преследва християните. Димитър обаче въобще няма намерение да следва императорските заповеди – тъй като още в детството си бил покръстен той не просто покровителства християните, но и ги насърчава да разпространяват Христовата вяра. При завръщането си от поход от източната част на Империята през 306 г., императорът спрял в Солун и поискал от Димитър да се отрече от вярата си. Когато Димитър отказал бил хвърлен в тъмница и след време прободен с копие. Така си отишъл още един мъченик вярващ в християнството. Умрял за своите идеали.
По време на първите археологически разкопки през 1906 – 1921 г. от търновското археологическо дружество са проучени притвора, наоса и двора на църквата. Чак 50 години по-късно, през 1971 г. започнали цялостните научни археологически проучвания, които били под ръководството на доц. Я. Николова и М. Робов и разкриват какви строителни методи и постижения на времето са били използвани – изясняват плана на църквата, строителните и периоди и нейната богата външна декоративна украса. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна с вграден притвор, наос и олтар. Апсидата е петостенна. Външната декоративна украса е направена чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли – освен това са вградени и четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура.
Архитектурният план на сградата се отнася към т.нар. църкви със “стегнат кръст” – куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. Има галерии и фасади, които са украсени с характерни за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши – техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и покрити с глазура розети. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло.
Благодарение на археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха, през 1977г. е стартирана обемно-архитектурната реставрация. Когато храмът „Свети Димитър“ е възстановен е открит като музеен обект през 1985 г. – това се случва по същото време, когато се навършват 800 години от въстанието на Петър и Асен и началото на Второто българско царство.
Църквата е обявена за народна старина, както и за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Автор: Божидара Иванова
