Още

    Светият крал Ерик

    Летописите и хрониките са ни оставили доста малко информация за някои исторически личности . Такъв е и свети Ерик – легендарен шведски крал, който приел мъченическа смърт през XII-ти век. Обикновено в скандинавските хроники такива крале, за които има колебания кога и дали изобщо са съществували, са наричани „кралете от сагите“.

    Основният източник на информация за светия крал Ерик е неговото житие, написано през XIII-ти век, повече от 100 години след смъртта му. Историците смятат, че поначало той не е бил от кралски род, но се е омъжил за Кристина Харалдсен от датското кралско семейство, която била внучка на шведския крал Инге I. След като през 1156 г. законният крал Сверкер І бил убит от собствения си коняр, Ерик седнал на кралския трон.

    Той бил деен, смел и справедлив владетел. Едно от най-известните му дела е неговият поход във Финландия, където Ерик покръстил много езичници. Също така, създал кодекс шведски закони, който, за съжаление, не достигнал до нас.

    Тази дейност, от една страна, му донесла слава и прякора „Ерик Законникът“. От друга страна, тя станала и причина за смъртта му, понеже законите му задължавали богатите да дават 10% от приходите си на Църквата. Това му спечелило много врагове сред благородниците, които организирали заговор с цел неговото убийство.

    На 18 май 1160 г. Ерик отишъл в Катедралата на Упсала за празника Възнесение. Докато се молел, катедралата била заобиколена от враговете му. Той имал два варианта за действие в създадената ситуация. Първият бил да остане в катедралата и да се надява на милостта на противниците си, тъй като убийствата в църква по онова време се считали за светотатство. Вторият: да излезе и посрещне съдбата си в очевидно неравната предстояща схватка.

    Ерик предпочел втория вариант, излязъл и дори успял да яхне коня си, подпомогнат от своята охрана, която съумяла за кратко да образува защитна стена около него. Но заговорниците били прекалено много и след краткия сблъсък той бил убит.

    Това коварно убийство го превърнало в мъченик. В очите на народа той бил справедлив и честен крал, който се стремял да облекчи живота на обикновените си поданици. Ерик бил погребан в катедралата в Упсала и определили ден за честване на паметта му – 18 май.

    Едно от многото изображения на Свети Ерик в Стокхолм като символичен патрон на града.

    Източник: Уикипедия

    Въпреки това, дълго време шведски историци, предимно с антихристиянски убеждения, изказвали съмнения дали всичко това наистина се е случило или просто е квази-историческа легенда. Затова, през 2014 г. гробницата на светия крал Ерик била отворена, а останките му – подложени на радио-въглероден анализ.

    Легендата се оказала вярна. Ерик наистина бил убит през 1160 година. По времето на смъртта си той бил на 35-40 години. Установено е също, че височината му достигала 171 сантиметра, имал силно тяло, хранел се добре и водел активен начин на живот. Заедно с останките открили кралски регалии, сред които и кралската корона.

    Именно тя предизвикала най-голяма изненада. В интерес на истината, короната на светия крал Ерик разочаровала дори някои от феновете на краля, които очаквали тя да бъде цялата от злато, скъпа, изискана и разкошна.

    Но явно житието разказвало самата истина – Ерик бил истински християнски крал от онази епоха: смел воин и скромен човек. Затова короната била най-обикновена, изработена от мед и покрита с позлата, с груба направа и украсена само с няколко скъпоценни камъка. Но това още веднъж напомня за скромността и кралската чест, които за истинския монарх са по-ценни от всяко съкровище.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови