1. Пътят на коприната
Пътят на коприната е най-известният древен търговски път, свързващ Китай и Римската империя. Коприната се продава от Китай до Рим, започвайки от 1 век пр.н.е в замяна на вълна, сребро и злато, идващи от Европа. Освен търговски стоки, по Пътя на коприната се „пренасят“ знания, технологии, религиозни учения и изкуства. На различни места по пътя се образуват характерни търговски центрове като Самарканд – град в Узбекистан, който се превръща във важен център за интелектуален „обмен“.
Рядко се случва търговците да изминават целите 4000 мили, така че обменът на стоки се извършва и между отделните центрове на търговия по пътя. След разпадането на Римската империя през 4 век, Пътят на коприната престава да се използва чак до 13 век, когато търговията по него е възстановена от монголците. Италианският изследовател Марко Поло проследява Пътя на коприната през 13 век, превръщайки се в един от първите европейци, посетили Китай. Но известният път за съжаление не служи единствено за размяна на стоки. Много учени смятат, че търговците, пътуващи по този маршрут разпространяват бактериите, причиняващи Черната смърт.
2. Пътят на подправките
За разлика от първия, Пътят на подправките е морски път, свързващ Изтока и Запада. Пипер, канела и индийско орехче са изключително търсени подправки в Европа, но преди 15 век достъпът до търговията с Изтока е контролиран от северноафрикански и арабски посредници, заради които тези подправки са изключително скъпи и редки. С настъпването на периода на Великите географски открития, когато плаването на дълги разстояния става възможно, европейците започват да използват моретата и океаните за директни търговски отношения с Индонезия, Китай и Япония.
Водени са войни, завземани са земи и са трупани богатства на гърба на търговията с подправки, което превръща този маршрут един от най-значимите от гледна точка на глобализацията.
3. Пътят на тамяна или Пътят на благовонията
По този път се пренасят главно тамян и смирна, които се откриват само в южния край на Арабския полуостров. Тамянът и смирната се получават от изсушени дървесни сокове, които могат да бъдат изгорени като тамян, използвани като парфюм или при погребалните ритуали в балсамирането. Камилата е опитомена през около 1000 година пр.н.е и това позволява на арабите да започнат да транспортират ценните си стоки до Средиземноморието. Тамянът и смирната са значима стока за римляните, гърците и египтяните.
4. Кехлибареният път
Кехлибарът се търгува още от 3000 година пр.н.е. Кехлибареният път, свързващ Балтийско море с останалата част от Европа, е развит от римляните, които ценят камъка както за декорация, така и за медицински цели. В Балтийско море се намират големи находища от кехлибар, образувани преди милиони години, които излизат на брега след бурите. Така много от търговците започват бизнеса си с него. Въпреки това, по време на кръстоносните походи през 12-13 век, Балтийско море се превръща във важен източник на доходи за рицарите от Тевтонския орден, които поемат контрола над кехлибарения район. Рицарите преследват и убиват всеки, който се опитва да събира или продава кехлибар.
5. Пътят на чая
Древният път е дълъг над 6000 мили и преминава през планинската верига Хенгдуан в Китай – район, който е един от основните производители на чай в страната – и през Тибет до Индия. Той пресича редица реки, което го прави един от най-опасните древни търговски пътища. Части от маршрута се използват от началото на 1600-те години пр.н.е, а целият маршрут се използва от около 7 век.
С развитието на морските пътища значението на Пътя на чая намалява, но през Втората световна война отново се използва активно, тъй като японците блокират много от морските пристанища, затова Пътят на чая става важен маршрут за търговия между Китай и Индия.
6. Пътят на солта „Виа Салария“
Солта винаги е представлявала ценна стока, защото се използва за запазване на храната и като антисептик. Тя обаче е била оскъдна в древността, така че площите, богати на сол, се превръщат във важни търговски центрове. Пътищата, свързващи тези центрове, също придобиват огромна важност. Най-известният от тях, римският път „Виа Салария“, започва от Остиа, пресича Италия и достига до бреговете на Адриатическо море. Солта тогава е толкова ценна, че съставлява част от заплатата на римския войник. (От там идва и израза „Не си заслужава солта“).
Друг важен път на солта в Европа е „Старият солен път“, който започва от Люненбург в Германия. През Средновековието той става жизненоважен при осигуряването на сол за риболовните флоти.
7. Транссахарски търговски пътища
Тази система от търговски пътища свързва Северна и Западна Африка и преминава през пустинен район. Пътищата започват да се използват през 4 век и до 11 век многобройни каравани, състоящи се от над 1000 камили превозват материали през Сахара. Злато, сол, роби и платове са сред най-важните стоки по този маршрут, но търговия се извършва и с много други разнообразни стоки – от щраусови пера до оръжия.
Търговският път допринася за разпространението на исляма, арабските знания, образование и език. Освен това, Транссахарските пътища насърчават развитието на паричните системи и изграждането на държавни структури. До 16 век, когато европейците започват да осъзнават стойността на африканските стоки, тази система от търговски пътища е засенчена от трансатлантическата търговия, управлявана от Европа.
8. Търговските пътища на Бронзовата епоха
По търговските пътища на Бронзовата и Желязната епоха се пренасят главно металообработващи материали. За получаване на бронз са необходими мед и калай – факт, който е известен на народите от Близкия Изток през около 2800 година пр.н.е. Тази нова технология поставя калая в центъра на търсенето и тъй като не се среща често, пътищата, по които се пренася калай, придобиват изключителна важност.
Археологическите находки показват, че освен калай, по маршрутите се е търгувало с „технологии и изкуство“, като по този начин се е осигурила жизненоважна връзка в цяла Европа.
