В продължение на векове, до един съдбоносен ден през 1973 година, самотно акациево дърво расте сред пясъка на пустинята в Нигер. Дървото предоставя сенчесто място за почивка на поколения пътници. Като единствено дърво в радиус от 400 километра, то служи както за важен пункт за пътуващите кервани, така и като паметник на жилавостта на живота.
Макар че оцеляването на дървото ни носи удоволствие от това, че животът наистина може да процъфти дори и на най-суровите места, тъжната история на акациевото дърво е горчиво напомняне за това как дори един миг на човешко безразсъдство може да унищожи едно чудо, запазило се толкова дълго във времето.
Туарегите, номадското племе в района на Тенере отдавна почитат дървото, а в края на 30-те години то привлича вниманието и на външни хора. Военни от Европа също откриват акацията в пустинята и започват да я наричат „L’Arbre du Tenere” – “Дървото от Тенере“, а включването му в картите показва още по-ясно отдалечеността на самотното дърво.
Акациевото дърво, високо около 3 метра, има корени, стигащи се до 30 метра дълбочина. То е около 300 годишно и е единственият оцелял представител от малката горичка, която е съществувала тогава, когато районът е бил по-малко суров, отколкото е днес.
Както всички други неща и на живото чудо, което успява да оцелее въпреки всички неблагоприятни обстоятелства, които са срещу него, му е било писано един ден да загине. Но начинът, по който посреща тази своя съдба, вероятно говори повече за човешката природа, отколкото самата природа.
През 1973 година един шофьор, следвайки път, разположен в близост до старите пътища на камилските кервани, се блъсва в дървото. Само за миг едно необмислено действие унищожава връзката с историята, толкова дълбоко вкоренена в пустинния пясък и в характера на поколенията, които са я почитали.
За шофьора, който остава неизвестен до ден-днешен, се твърди, че е бил пиян по време на инцидента. Скоро след него останките от дървото са пренесени в Националния музей на Нигер и поставени в мавзолей. Там, където дървото е расло в продължение на стотици години, е поставена метална скулптура, която да показва мястото на забележителното дърво, което толкова време е издържало тежките условия и където едва ли някога ще има друго като него.
