Сред древни ръкописи от Средна Азия често се споменава някакъв тайнствен Сребърен град. Освен това, той е възпят в легенди и митове, според които това било частица от рая, построена на земята. Неговите улици били покрити със сребърни плочи, а стените на къщите – изградени от златни тухли. В прекрасните градини на този древен митичен град пеели красиви райски птици и ухаели прекрасни цветя.
Китайският историк от ІІІ в. пр. Хр. Суан Чжу описва в свой трактат невероятно голям град в Средна Азия. Там дори камъните се пукат от жега, а пясъкът направо се топи – но в града е прохладно, сред фонтани и сенчести градини. Той пише, че Китай непременно ще започне война за безкрайните богатства на този Сребърен град. През ХІVв. подобно описание се среща в ръкописите на историк от Бухара, където се съобщава, че монголският хан Белбек заповядал на своите пълководци да превземат Сребърния град. Ханът ги призовал да не жалят никого и да избият всички по пътя си.
И така, китайският император и монголският хан, разделени от 10 века, се стремяли към едно и също. Дали е възможно една измислица, така точно да се повтаря в древните исторически писания? По-логично е да се допусне, че в тях е скрита някаква доза истина.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
