Знаете ли къде отишъл да се моли Вашку да Гама, преди да тръгне да търси морския път към Индия? В португалския град Назарé – там и до ден-днешен има параклис на Черната Мадона, където великият мореплавател се помолил за благословия, преди корабите му да вдигнат платна към непознатите морета. Когато се завърнал от експедицията, отново посетил параклиса – за да благодари на Черната Богородица за успешния край на своето начинание. Сега до параклиса се издига колона в негова чест, увековечаваща това събитие. Самата „Черна Мадона“ представлява неголяма статуетка от черно дърво – Света Богородица с младенеца Христос.
Освен в Португалия, т. нар „Черна Мадона“ е почитана във Франция, Италия, Испания, Германия и други европейски страни. Това е една от най-странните загадки в католическата църква.
Ясно е, че Света Богородица няма нищо общо с черната раса. И все пак 272 статуи на Черната Дева има във Франция, 50 в Испания, 30 в Италия, 19 в Германия. Близо до Париж, в катедралата в Шартр, се намира „Подземната света Богородица“. В католическа Полша Черната Дева Мария е една от най-почитаните реликви – „Матка Боска Ченстоховска“.
Черната мадона в Ченстохова. Източник – Уикипедия
А Черната Богородица от френския Лангедок била намерена близо до извор. По-късно, по време на разкопки на това място, открили горещ термален извор, облицован с мрамор от римляните. Подобна история се случила и в Льо Пюи ен Велай. Там имало долмен на друиди, от който останала само горната плоча. Наричали я „камък против треска“. Римляните направили това място част от храм, а плочата продължила да служи за „медицински цели“. По-късно тук се явила Света Богородица, която посочила на една вдовица лечебното място.
Някои смятат, че преданията за Черната Мадона са реликтов остатък от езически култове. Но, ако е така, защо е черна на цвят? Египетската Изида, например, не е черна. А и сред фараоните нямало негри. Въобще, чернокожи няма в нито един култ, който римляните заимствали от народите, с които се сблъсквали. Впрочем, за разлика от днес, сред нашите прадеди негрите не били особено популярни.
Според други историци, скулптурите просто потъмнели от времето и от дима на свещите. Но скулптурите на Черните Мадони не са с такъв цвят поради захабяване. Те просто винаги са изработени от редки сортове тъмен и черен абанос. В някои случаи дори били комбинирани – лицето и ръцете от черна дървесина, а дрехите от по-светла. Освен това, каменните статуи били извайвани от черен камък. Така било в по-старо време, а после специално боядисвали камъка в черно.
Повечето от достигналите до нас статуи на Черни Мадони са френски. Те произхождат главно от места, където се заселвали еретици: катари, албигойци, както и… тамплиери. В прочутата с еретическите си влияния Тулуза и до днес има традиция: на Черната Мадона даряват колан, изтъкан от червена и бяла връв – цветовете на плащовете на рицарите от Ордена на тамплиерите. В техните църкви Черната Богородица стояла на най-почетното място. Най-почитаните статуи на Черната Дева Мария били донесени именно от тамплиери по веме на кръстоносните походи. Тя била изобразявана върху флаговете на рицари, които участвали в турнири в нейна чест.
Следователно, най-вероятно именно тамплиерите са носителите на култа към Черната Мадона, който се разпространил в цяла Европа. За сто години (1170 – 1270 г.) се появили около 80 катедрали и 500 църкви, посветени на нея.
За Черната Света Богородица били изграждани специални храмове. Започвала ерата на готическия стил и ги строели отново… тамплиерите. През 1139 г. папа Инокентий II дал на Ордена разрешение да издига свои църкви. Всичко това било преди масовото строителство на готически сгради в цяла Европа.
„Черната Богородица“ от Несебър
В катедралата на Шартр можете да видите черна статуя на Дева Мария – тази скулптура се счита за най-старата. Казват, че това било древно изображение на Изида, направено преди ерата на християнството. Но днешната статуя е само копие, изработено по образеца от края на 18 век. Оригиналът бил разрушен през XV-ти век и заменен с дървена скулптура, която през 1793 г. изгоряла в огъня по време на масовите опожарявания на християнски църкви от страна на републиканците.
Колкото повече изучаваме тази тема, толкова повече се сблъскваме с историите, които разказват как са били унищожавани тези черни мадони. В повечето случаи става въпрос за статуите на тамплиерите. „Унищожена от хугеноти“, „разрушена от протестанти“, „изгорена по време на революцията“, „открадната“, „изгубена“ – вариантите са най-различни. При това протестантите и по-късно републиканците ги унищожавали пред много хора: секли ги с брадви, отмъквали ги от църквите посред бял ден. Понякога отделни храбреци спасявали статуите, като ги заравяли в земята или зазиждали в стените. Но те били откривани и унищожавани. А „великите“ френски революционери действали още по-рафинирано: най-напред разрязвали статуите, след това ги изгаряли.
Полската Черна Мадона също пострадала. Дори два пъти. Първият път от татарите. Втория път била открадната от хуситите. Те дори успели два пъти да ударят светинята с меч, но били убити. Иконата била възстановена, но по лицето на Мадона белезите останали.
А Черната Мадона на Вашку да Гама в Назаре е недокосната до ден-днешен – и сега е обект на почитание от страна на поклонници и туристи. Може би, защото португалците никога не допуснали врагове и еретици да осквернят параклиса й.
