мар. 18, 2021
625 Views

Тайните на промишления шпионаж

Автор:

Историята на промишления шпионаж и контрашпионаж познава много удивителни операции.

Задачата да се разберат военните тайни и политическите планове на врага е главна цел на разузнаването открай време. Но промишленият шпионаж винаги е играл не по-маловажна роля.

Спокойно може да се предположи, че още първобитните хора шпионирали своите тайни как се пали огън, как се обработват кожи или се правят лъкове и копия. Мойсей и други библейски вождове изпращали свои съгледвачи в тила на врага „да научат всичко за земята, за нейното плодородие и богатства“.

Древният Рим имал добре организирана служба за икономическо разузнаване: той събирал подробна информация за своите съседи и потенциални противници в много икономически аспекти, включително климат, пътни условия, плодородие на земята, трудолюбие на населението, наличност на хранителни запаси. Специално се издирвали местата за съхранение на съкровища, натрупани от храмове и владетели. Откритите от разузнаването впоследствие попадали в „сейфовете“ на Римската империя. Шпионите на ромейския император Юстиниан – скитащи персийски дервиши, разкрили тайната на производството на коприна, като донесли копринени буби от Китай в кухините на своите пътни бастуни.

Работата на отец Франсоа Ксавие д’Ентрекол, за да разкрие пред Европа производствените методи на китайския порцелан през 1712 г. се счита за ранен случай на индустриален шпионаж. Снимка: Уикипедия

На свой ред японците изпратили официална делегация в Китай, уж с цел да поканят китайски майстори на коприна в Япония, макар да знаели, че ще им бъде отказано. Делегацията прекарала толкова много време в двора на китайския император и се държала така умело, че разкрила всички тайни и скоро Япония започнала да произвежда собствена коприна.

Но истински създател на икономическия и военно-промишлен шпионаж може да се нарече Чингис-хан. Той не предприемал нито една кампания, без да проучи икономическата ситуация на територията на бъдещия враг: природни ресурси, наличие на полезни изкопаеми, нивото на развитие на занаятите и военното дело, скрити съкровища, богати гробници. С помощта на шпиони в ръцете на Чингис-хан и наследниците му попаднали огромното богатство на багдадските халифи и съкровищата на китайските императори.

Подходът на Чингис хан към това, което днес се нарича “ноу-хау”, бил особен. Той избивал до крак населението на завладените градове, но щадял живота на занаятчии, оръжейници, златари, архитекти и други хора, владеещи занаяти.

През ХVІІІ век в Европа започнал ловът на „китайската тайна“ – метода за приготвяне на порцелан. Много шпиони били изпратени в Китай. Първият от тях, който успял да се докопа до тайната, бил френски монах-йезуит. Той проникнал в затворения град Цзиндечжен, където се е намирала императорската фабрика за порцелан. Изучил подробно техниката за производство на твърд порцелан от каолин и, въпреки бдителността на китайското контраразузнаване, успял да изпрати проби от суровината във Франция. Малко по-късно там започнало производството на известния севърски порцелан.

На свой ред английският агент Томас Бриан, който работел в Севър, откраднал технологията за производство на порцелан от французите и скоро тя била патентована в Англия!

Трябва да се каже, че германските химици (по-точно алхимикът Фридрих Бьотгер) самостоятелно открили тайната за производството на порцелан в началото на ХVІІІ век – а шпионирането на тайната на саксонския порцелан било с не по-малко перипетии от това на китайския. Бьотгер толкова внимателно пазел тайната си, че освен него, никой не я знаел. По негово настояване ученият Немиц научил наизуст половината от рецептата, а другата половина – колегата му Гартелми.

Шпионирали се и други производствени тайни. Английският леяр Фомо, който смятал, че английската стомана от онова време е с ниско качество, се преоблякъл в дрипи и, маскиран като пътуващ цигулар, заминал за континента – където, посещавайки всички европейски центрове за производство на стомана, успял да открадне тайни за производството на най-добрите нейни сортове. Скоро заводите му станали най-големите в Англия. Той умрял богат човек, а децата му получили дворянска титла.

Но не всички промишлени тайни били получавани с такива големи трудности. Например, изобретението на барута се приписва на германския монах Бертолд Шварц, който живял през ХІV век – а редица европейски шпиони откраднали или купили без особени затруднения тайната за направата му от китайците.

От друга страна, в древността, както и сега, шпионите често се проваляли, поради което много тайни остават неразгадани и до ден-днешен. Например, така и не успели да разкрият тайната на византийския „гръцки огън“, най-опасното оръжие на Средновековието – въпреки, че цели 400 години промишлени шпиони от цял свят се опитвали да я разберат. „Гръцкият огън“ изгарял всичко наоколо, а пък ако го заливали с вода, се разпалвал още повече. Тайната му не е разкрита дори днес и, според описанията, дори напалмът е по-слабо ефективен в сравнение с него.

Изгубени са също тайните за производство на древни херметични уплътнения, на студената светлина, абсолютно чистото желязо, свръхтвърдата стомана. Все пак има и позитивни загуби – тайните за производство на много отрови, използвани в древните и средновековни придворни заговори и конспирации, също не са разкрити.
В историята имало и случаи, когато някои тайни са били умишлено унищожавани. Например, през 1903 г. руският професор Филипов, изобретил метод за предаване на ударни вълни от експлозия на разстояние по радиото, бил намерен мъртъв в своята лаборатория. Някои историци допускат, че е бил убит по заповед на император Николай ІІ, за да отнесе тайната си в гроба.

И наистина, очевидно взрив на бомба, пренесен чрез радиовълни до която и да е точка на земното кълбо, не е добра перспектива за човечеството.

loading...
Етикети:
·
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup