Звездният (Небесен) Диск Небра е 3600-годишен бронзов диск, който според ЮНЕСКО включва „най-старото конкретно изображение на космическите феномени в света“. Дискът е толкова необикновен, че първоначално се смятало, че е археологическа фалшификация.
Подробният научен анализ разкрива, че дискът е автентичен и сега той е включен в регистъра на ЮНЕСКО „Memory of the World”, който има за цел опазването на документалното наследство на човечеството и се намира в Музея в Хале, Германия.
Небесният диск е открит през 1999 година от двама ловци на съкровища, които използвали метален детектор в горите на провинцията Саксония-Анхалт в Германия. Той бил ритуално заровен в праисторическо ограждение на върха на хълма Мителберг заедно с два меча, две брадви, двe спираловидни гривни и едно бронзово длето.
Никоя друга археологическа находка в Европа не е толкова задълбочено проучвана, колкото Небесния диск. Изследванията продължават до 2007 година и въпреки това, учените не успели да установят годината, през която е изработен, макар да са установили, че е бил заровен през 1600 г.пр.н.е. Небесният диск е с диаметър около 30 сантиметра, тежи 2.2 килограма, украсен със синьо-зелена патина и е инкрустиран със златни символи. Символите изобразяват Слънцето (или пълнолуние, но археологът Харалд Мелер твърди, че е по-вероятно да е Слънцето, тъй като дъгите по диска се отнасят за слънчеви феномени), полумесец и звезди (включително и звездния куп Плеяди).
По-късно от двете му страни са добавени златни дъги (една от които е изгубена). Те са с ъгъл от 82 градуса и показват ъгъла между позицията на Слънцето през лятото и зимното слънцестоене на географската ширина на Мителберг. Последно е добавена още една дъга с черти по нея, за чието значение не се знае, но някои експерти смятат, че символизира Млечния път. Преди да бъде заровен, по външния край на целия Небесен диск са направени дупки, всяка от които е с диаметър от 3 милиметра.
Небесният диск потвърждава, че хората от бронзовата епоха са имали изключителни астрономически познания и са провеждали обстойни наблюдения върху Слънцето, както и че са имали знания за лятното и зимното слънцестоене. Макар да съществуват много по-стари мегалитни комплекси от астрономическо значение като Кръгът в Гозек, Германия или Стоунхендж, Небесният диск е най-старият известен „преносим инструмент“, който позволявал астрономически измервания.
Астрономът Ралф Хансен твърди, че дискът се е използвал за координиране на слънчевите и лунни календари, за да могат хората да знаят кога да засаждат семена и кога да обменят стоки, но друг астроном, Кърт Рослунд смята, че дискът по-скоро има символично значение и най-вероятно се е използвал в ритуали.
ЮНЕСКО от своя страна пише, че дискът „съчетава забележително познание за астрономическите явления и религиозните вярвания от периода“, като по този начин ни позволява да придобием „уникални впечатления за ранните познания за небесата“.
Според Уилям Хършел, автор на книгата „The Hidden Records”, Небесният диск не изобразява нашето Слънце и Луна. „Вярвам, че по всяка вероятност дискът не символизира нашата Луна и нашето Слънце. Преди всичко защото Слънцето и звездите не се виждат едновременно, когато погледнем към небето“ – твърди Хършел.
