Около началото на новата ера най-могъщият противник на Рим била Партия.
Двете армии – римската и партската, били структурирани по съвсем различен начин. Римляните създали легиона, който представлявал пехотна организация с най-голяма гъвкавост по онова време, стандартно наброяващ 5 хиляди бойци. Легионът не притежавал огромната тежест и сила на прочутата гръко-македонска фаланга. Но фалангата действала добре само на открити и равни места, където маневрирала като едно сплотено цяло – а различните кохорти в легиона можели да се отделят и съединяват отново без никаква вреда за себе си. Легионите се сблъсквали в няколко сражения с фаланги – и винаги гъвкавостта на легиона побеждавала грубата тежест на фаланга.
Партите, от друга страна, заложили на кавалерията и я издигнали на качествено ново ниво. Конете на иранските племена били най-добрите в света, а партските ездачи ги владеели виртуозно. Те използвали тактиката “удари и бягай”, доведена до съвършенство. Конниците внезапно връхлитали върху неподготвения враг, свършвали смъртоносната си работа и изчезвали, за да ударят някъде другаде.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
