В миналото хората не познавали географията на Земята и на картите се появявали необичайни топоними. В почти всяка история за приключение се споменава за неизвестен остров и страховити легенди за него. Някои били толкова вълнуващи, че оставили следи в митологията, литературата и историята.
Ето някои от мистичните острови:
Атлантида
За Атлантида се споменава в произведенията на Платон. За митичната земя пишат Херодот, Страбон и други древни елини. Според описанията, Атлантида е голям остров в Атлантическия океан, разположен западно от „Херкулесовите стълбове“.
Атлантида е била високо развита държава, която изчезнала по време на потопа. Днес много се говори за изгубената Атлантида и често излизат сензационни новини за нея . Много от експертите смятат, че Атлантида е плод на въображението на Платон. Други са на мнение, че се е говорело за гръцкия остров Санторини, който изгубва по-голямата си част при изригване на вулкан 1500г. пр.н.е. Този катаклизъм бил причина за потъването на цялата Минойска цивилизация.
Баралку
Коренното население на Австралия създало легенда за остров с името Баралку. Те вярвали, че на острова живеели върховните им божества. На този остров се пренасяли и душите на мъртвите.
Островът на демоните
На географски карти от XVI век се изобразявал нов обект около крайбрежието на Нюфаундленд – Островът на демоните. Името му навярно произхождало от многобройните слухове за пропаднали там моряци. Историите за това място били много страховити, разказвали, че островът е обитаван от ужасни зверове и адски изчадия, издаващи зловещи звуци.
Маргарита де ла Рок де Робервал живяла там няколко години. Оцелялата като по чудо французойка разказвала, че отвратителните същества от ада виели, като чакали. Тайнственият остров „изчезнал“ през следващите векове. Днес се смята, че демоничният остров е бил измислица или е преувеличена история. А може би в Северна Атлантика имало място, където туземците говорели на език, наподобяващ крясъци и вой на животни.
Карибските острови Антилия и Сатаназес
В карти от XV век, на запад от Пиренейския полуостров мореплавателите отбелязвали два големи острова. За Антилия и Сатаназес се носели много легенди. Според една от тях, през VIII век, за да избягат от мюсюлманите, седем свещеника се заселили на тези острови заедно с последователите си и построили седем селища.
Името на Сатаназес произхожда от една друга легенда. Мореплавателите разказвали, че в района от водата излизала гигантска ръка, хващала хора и ги потапяла, случвало се да потопи и цели кораби. Казвали, че това е ръката на Сатаната.
В легендата се разказва, че когато корабите се доближавали до островите, земята мистериозно започвала да се отдалечава и изчезва.
Монарсите на Португалия и Испания воювали помежду си за власт над Антилия, защото според слуховете там имало скъпоценни метали. В края на века Антилия и Сатаназес изчезнали от картите.
Островът на Цирцея
Някъде наричали острова Аея. Според митовете, Хелиос подарил острова на своята дъщеря Цирцея. За нея се носели легенди, че съблазнявала моряци и ги превръщала в свине. Има няколко предположения за разположението на митичният остров. Според първия вариант, е в района на Кавказ, а според другият – край Италия.
Докато се създадат днешните изчерпателно точни географски карти са минали векове. Пътуванията в миналото са ставали бавно и са били опасни и поради старите технологии, и поради липса на точни ориентири. Пътешествениците са се придвижвали слепешката в неизвестното и парче по парче са съставяли географските карти. Дали споменатите острови са плод на адреналина от опасните приключения или земите наистина са съществували, но изчезнали под въздействие на природната динамика, е загадка. Земята е жива и непрекъснато се променя, чертаейки нов релеф.
