background img
окт. 12, 2017
375 Views

7 необичайни завещания

Автор:

Някои хора използват завещанието си, за да изпратят съобщение „от гроба“ – било то благодарности, горчивина или съжаление, докато други включват в завещанието си необикновени и неочаквани инструкции…

1. Завещанието от 1919 година на милионерът от Мичиган Уелингтън Бърт става известно като „Наследството на горчивината“, защото в него той пише, че огромното му състояние не трябва да се изплаща, докато не минат 21 години от смъртта на последния му внук. Никой не знае защо ексцентричният милионер има такова необикновено завещание, с което пренебрегва най-близките си хора от семейството, за да осигури бъдещите си роднини. През 1989 година последният му внук умира и тогава започва броенето. Адвокатите преглеждат цялата документация на роднините на Бърт, за да идентифицират онези, които имат право да получат наследство. През 2011 година всичко е изплатено като 12 далечни на Бърт роднини получават приблизително 110 милиона щатски долара.

2. Американският хореограф и кинорежисьор Боб Фоси пише в завещанието си, че иска от него да се възползват 66 от неговите приятели и колеги, които „в различни периоди от живота ми са били мили с мен“. Фоси, който умира през 1987 година, завещава сума от общо 25 000 долара, които трябва да се разделят между приятелите му (всеки получава по 378 долара) и допълва, че иска всеки един от тях да се почерпи с вечеря „от негово име“. Сред наследниците са Дъстин Хофман, Джесика Ланг и Лайза Минели. Съпругата на Фоси Гуен Върдън резервира ресторанта „The Crystal Room” в Ню Йорк, където всички се събират, за да удовлетворят последното желание на близкия си приятел.

3. През 1890 година археологът сър Флиндърс Петри разкопава пирамида в Египет, когато открива най-старото завещание. Документите са написани на папирус и доказват, че дори в древен Египет е съществувал такъв обичай. Завещанието е на Анк-рен (или Секенрен – в зависимост от превода) и датира от 1797 година пр.н.е. Той оставя всичко на брат си Юа. На същото място е открито и завещанието на Юа, в което той пише, че всичко, наследено от брат му, оставя на съпругата си Тета, ако тя се въздържа от разрушаване на някоя от наследствените къщи. Тези древни завещания „пренаписват“ учебниците по история, доказвайки, че завещанията са се развили преди хиляди години.

4. Завещанието на френския ренесансов писател Франсоа Рабле е доста сбито и кратко, особено спрямо предишните, които разгледахме. Той пише: „Нямам никаква собственост, имам много дългове, останалото давам на бедните“.

5. Антикварят Франсис Дюс завещава мистериозна кутия на Британския музей през 1834 година като изрично указва, че тя не бива да се отваря до 1.01.1900 година. Завещанието било наистина необикновено, защото преди това Дюс е работил в музея за кратък период от време, преди да напусне, посочвайки няколко причини, поради които оттеглянето му е било наложително, включително „огромната работа, която трябва да бъде свършена“, както и „глупавите изисквания от постоянните отчети“. През целия си живот Дюс събира изключителна колекция от стари книги, ръкописи, монети и артефакти, по-голямата част от които завещава на Бодлиевата библиотека в Оксфорд, затова мистериозната кутия, завещана на музея, представлява огромен интерес. Въпреки нетърпението на всички, желанието на Дюс е уважено и кутията остава неотворена до 1900 година, когато всички развълнувано се събират, за да видят съдържанието й. Тълпата обаче е разочарована, защото в кутията има само някои стари тетрадки и парчета хартия.

В няколко вестника излиза новината, че в кутията Дюс е оставил бележка, в която е казал, че наследниците са филистери, които не заслужават да получат нищо ценно. Доказателства за съществуването на бележката обаче няма. Със или без нея, едно е сигурно – наследниците от музея гледат на мистериозната кутия като на разочарование и отмъщение от страна на Дюс.

6. Джон Рийд „Поп“ работи много години като сценичен работник в Walnut Street Theatre във Филаделфия. В своето завещание той пише, че иска след смъртта главата му да бъде отделена от тялото му, а черепът му да бъде подарен на театъра, където да се използва като черепа на Йорик в „Хамлет“. Желанията на Рийд са изпълнени и черепът му до днес е в театъра, подписан от множество известни актьори и посетители.

Това завещание не е толкова необичайно обаче, тъй като и други са правили подобни. Полският композитор Андре Чайковски например завещава черепа си на театралната трупа „Royal Shakespeare Company”. Дейвид Тенант използва черепа през 2008 година в „Хамлет“.

7. Немският поет Хайнрих Хайне прави доста необичайно завещание. Той се жени за своята любовница през 1841 година – необразованата продавачка Кресценс Юджини Мират, която по неизвестни причини нарича Матилде. Те са заедно в продължение на 15 години, а историците разкриват, че двамата са имали доста нестабилна връзка. В края на 1840-те години Хайне е много болен (вероятно от сифилис) и през последните 8 години е на легло, а съпругата му Матилде е неотлъчно до него. Усещайки че умира, Хайне пише завещание, в което заявява, че съпругата му може да наследи парите му, само ако се омъжи повторно. Това изглежда странно желание за обичащ мъж, но когато приятелите му го питат за причината да напише такова завещание, Хайне отговаря: „Защото тогава поне един мъж ще съжалява за смъртта ми“.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title