Още

    Тайнствените тракийски мегалити в България – част 2

    Продължаваме с разказите за мегалитите в България:

    Светилище Палеокастро

    Предполагаемо изображение на Великата богиня майка от Палеокастро. Снимка: Уикипедия

    Край село Хлябово се издига и Слънчевото тракийско светилище Палеокастро. Светилището представлява над 150 слънчеви дискове, изработени във висок и нисък релеф на скалата. Диаметърът им варира от 20 сантиметра от 1 метър. Светилището се датира от 1 хил.пр.Хр. До мегалита има крепост със същата датировка, но е използвана до Средновековието.

    Чолакова могила

    Кромлехът край с. Старо Железаре през 2002 г. Снимка: Уикипедия

    Кромлехът край с. Старо Железаре е Mегалит, уникален е с това, че е бил затрупан под могила. До момента на разкриването,  не пострадала от ерозията. Могилите стават типични за траките едва през VI-II в. пр. Хр., а кромлехите са по-ранни обекти. Вероятно кромлехът е бил построен доста по-рано, а в посочения период само да е бил затрупан по неизвестни причини.

    Мегалит в с. Българска поляна

    Елементи от крепидата и гробницата. Снимка: Уикипедия

    Мегалитният кръг се намира близо до Тополовград, в Сакар планина. Смята се, че е от бронзовата епоха. Грубо  обработените плочи са с дебелина 25-40 см. Днес, мегалитния кръг е полузарит в земята.

    Гробът на Орфей

    Каменният саркофаг при светилището с.Татул. Снимка: Уикипедия

    Тракийскиат Мегалит „Гробът на Орфей” е край село Татул, на 15 километра от Момчилград. Намерените материали от различни епохи, възпрепятстват точната датировка. Наричан е още Светилището на Орфей. Комплексът се състои от езическо светилище и крепост. Може да се причисли към най-забележителните мегалитни паметници в страната.

    Скрибина

    Мегалитната арка при Скрибина, с.Крибул. Снимка: Уикипедия

    Светилището в местността Скрибина край село Крибул, представлява съвкупност от няколко кръгли вкопавания, близко едно до друго и малко фрагменти от антична керамика. До арката, пробита високо в скалата, се стига по стълба. Според преданията женските и психическите болести се изцеляват от голямата черна змия, която е господарка на святото място.

     Мегалити край Бузовград

    Слънчевата врата, с.Бузовград. Снимка: Уикипедия

    На хълма са разположени множество скални структури – Тронът, Жертвеник, Слънчевата Врата, Бащин камък.  Мегалитът Слънчевата врата представлява скална група, в която чрез изсичане е оформен отвор с височина около 1,80 m. Така Слънцето попада в „прозореца“ при залез.

    Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, заедно с другите два  – развалините на Севтополис и могилата Голяма Косматка. Предполага се, че освен култови съоръжения да са използвани и за военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време комуникацията помежду им се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове.

    Археолозите смятат, че съоръжението е използвано още от населението обитаващо тези земи преди траките, а по-късно е наследено от тях. Вероятно е изградено в периода 1800 – 1600 г. пр.н.е. Предполага се, че в околността трябва да има древен некропол, но досега не е открит.

    В близост до Слънчевата врата се намира скално образувание наречено „Бащин камък“. Вероятно е естествена природно образувана скална група наподобяваща фалос, от където идва му наименование.

    Според древната религия и вярвания на траките, изгревът на слънцето символизира раждане, а залезът – смърт. Затова вероятно мегалитът символизира „Врата към отвъдното“. Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци.

    Основното предназначение на съоръжението е да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене, минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.

    Кулата

    Менхир от гр.Стрелча. Снимка: Уикипедия

    Кулата е скален мегалитен комплекс на 12 км северно от град Стрелча. Той е служел в ритуалните практики на древните траки. Сърцевината на светилището е разположена върху голям скален блок, в северната част на който има голямо вкопаване тип казана, отпред с пиростия. Тя представлява арка, изсечена в скалата, използвана в гадателските практики. Има и скален трон, почти кръгъл и разположен на две игловидни скали.

    Скални глави

    Едно от скалните лица при светилището край с.Долно Дряново. Снимка: Уикипедия

    Комплексът Скални глави е на 5 км от село Долно Дряново, по посока на пътя за Доспат. Мегалитите са силно обрасни с горска растителност и трудно се откриват. На територията на комплекса може да видят няколко глави издялани от гигантските скали, както и няколко долмени.

    Светилищен комплекс Св. Мина 

    Изгрев над Мегалитното скално светилище „Свети Мина“, край село Мечкул. Снимка: Уикипедия

    Комплексът се намира в района на Симитли, до село Мечкул. Някои учени смятат, че мегалитното скално светилище е било слънчев часовник и годишен календар, други че е култов астрономичен комплекс ориентиран към съзвездието Плеяди. Според една легенда, самият Зевс е наредил на титаните да наредят блоковете. Днес комплекса е посветен на Св. Мина, покровител на семейството.

    На територията на цялата страната изобилства от разнообразни древни мегалити. Вероятно тепърва ще се откриват и нови. Няма как да се споменат всички, защото списъкът е голям. Но ако темата ви вълнува, можем заедно да продължим пътешествието.

    Тайнствените тракийски мегалити в България – част 1

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link