Понякога най-обичайни емоции, като например, сексът, водят до събития от исторически мащаб. За такива събития била виновна през ІХ век любовната страст на японските императори.
По нова време те имали наложници – слугини за сексуални удоволствия, но не всичките им деца от тях били признавани за принцове и принцеси. За да намалят разходите по двореца, момчетата на наложниците били изпращани в провинциите като чиновници, губернатори и военачалници. Там им давали нови фамилни имена. Така се появили няколко клона на рода Минамото и рода Тайра. Минамото управлявали североизточната част от страната, а Тайра -югозападната.
Между тях избухнала силна вражда. В 1159 г. кланът Минамото бил победен. Контролът над новия император се озовал в ръцете на силен политик – Тайра Киомори.
В 1160 г. Минамото вдигнали метеж, който Киомори брутално смазал. Главата на клана Минамото – Йошитомо, бил жестоко убит. Тайра установили своя диктатура и избили почти всички Минамото. В клановите войни на средновековна Япония борбата била не на живот – а на смърт. Победителите изтребвали семействата на враговете до последния човек, за да избегнат отмъщението. Но сега все пак оцелели две деца на Йошитомо и неколцина роднини. Киомори ги пощадил и това била основната му грешка.
Всичко се случило благодарение на вдовицата на Минамото Йошитомо – Токива, която била изключителна красавица. Когато я заловили, тя се съгласила да стане наложница на Киомори в замяна на живота на синовете си. Тайра не ги убили, но ги изпратили в различни части на владенията си, за да получат образование. Йошицуне бил изпратен в манастир, а Йоритомо отишъл на полуостров Изу. Там той живял 20 години под надзора на рода Тайра.
През 1180 г. Киомори решил да направи 3-годишния си внук Антоку император. Това не се харесало на принц Мотихито, който за втори път не бил избран за наследник на трона. Враговете на Тайра в двореца тласнали Мотихито към бунт и той се решил.
Киомори скоро разбрал за бунта на принца и изпратил последния Минамото, останал в двореца – стария воин Йоримаса, за да потуши бунта в зародиша. Мъдрият Йоримаса стоял далеч от политиката, поддържал добри отношения с Тайра и затова оцелял и дори спечелил доверието на враговете на своя род.
Но по това време големият воин бил замесен в заговора на рода си. Йоримаса взел 50 верни придружители и повел Мотихито към светилището на Миидера. Но когато Йоримаса пресякъл река Уджи, трябвало да спре, защото… принцът се уморил.
На другата сутрин ги настигнал силен отряд преследвачи от Тайра. Според легендата, един от воините на Минамото убил 26 врагове, а в неговата броня се забили 63 стрели. Двамата синове на Йоримаса задържали воините на Тайра и загинали, но дали време на своя баща да си направи сепуку. Преди това той написал стихове и това станало традиция в следващите векове – преди да се самоубият, самураите често пишели стихове. Метежът изглеждал потушен.
Но децата на Минамото пораснали и събрали сили, за да започнат истинска война. Минамото Йоритомо и брат му избягали от заточението в родовите си земи на североизток. Дошли съюзници и оцелели далечни роднини. Скоро Минамото имали армия от 20 хиляди души. Тайра изпратил срещу тях само 15 хиляди.Тези войници в чужди провинции се чувствали несигурни и били командвани от един неспособен командир – внукът на Киомори на име Коремори. Вечерта на 9 ноември 1180 г. армиите застанали една срещу друга при река Фуджигава. Но по някаква причина армията на Тайра се вдигнала през нощта и панически избягала от лагера си. Така Минамото победили в първата голяма „битка“ на тази война.
През пролетта на 1181 г. Тайра Киомори умрял. Преди това той искал само едно – главата на Йоритомо да бъде положена на гроба му. Но наследниците на Киомори били далеч по-неспособни от него. Изтокът на страната практически бил извън техен контрол.
През 1182 г. младият братовчед на Минамото Йоритомо – Кисо Йошинака, завзел няколко провинции. До столицата Киото оставали само 50 километра. През 1183 г. Тайра мобилизирали 100 хиляди души – невъоръжени и нетренирани селяни. Тази „армия“ се разбягала още по пътя.
На 2 юни 1183 г. Йошинака с двойно по-малко воини разгромил останалите „опълченци“ и през август заедно с Минамото Юкие превзел Киото. Тайра избягали, като взели императора и придворните. В това време Минамото разгневили цялата столица, като безмилостно я разграбили и убили много хора. Йоритомо решил този проблем радикално: разбил армията на Йошинака и окупирал Киото (Йошинака бил убит от случайна стрела).
През 1184 г. в битка паднали вождовете на Тайра – братът и внукът на Киомори. Минамото превзели родовата резиденция на предците на Тайра – Итинотани. Последните крепости на Тайра на сушата паднали през февруари 1185 г., а на 25 април се състояла последната битка – в морето. Повече от 1300 лодки и кораби се срещнали в сражението при Даноура. Тайра били победени. Император Антоку се удавил заедно с баба си (вдовицата на Киомори), последните самураи на Тайра се хвърляли масово във водата. Войната свършила.
Йоритомо избил всичките си конкуренти. Не останал нито един Тайра, но той се страхувал не само от тях. Най-много се боял от брат си Йошицуне, способен войначалник. Четири години изпращал убийци за него. Уморен да живее в бягство, Йошицуне извършил сепуку. И Минамото Йоритомо скоро станал първият шогун (военен владетел) на Япония, като управлявал до1199 г.
Загинал, падайки от коня си – според легендата, животното се изправило на задните си крака, изплашено от призрака на Йошицуне.
–
