сеп. 1, 2020
291 Views

Фаталната красавица Брунхилда

Автор:

През 558 г. крал Хлотар I от династията на Меровингите обединил всички земи на франките в една голяма държава. Тази формация не надживяла много своя създател: четиримата синове на Хлотар веднага след смъртта му през 561 г. разделили кралството на 4 части.

Един от братята, Сигеберт, наследил огромни земи в сегашните Германия, Белгия и Франция. Страната получила името Австразия. Нейни центрове били градовете Реймс и Мец. Сигеберт бил добър пълководец. Той воювал срещу саксите, превземал земи на западните славяни и устоявал срещу набезите на аварския каганат. Освен това, постоянно имал сблъсъци с братята си, всеки от които по роднински мечтаел да откъсне парче от Австразия.

Сигеберт планирал династичен брак и изпратил сватовници в далечния испански Толедо. Тамошният крал Атанагилд имал две дъщери за омъжване. Сватовете харесали по-младата – Бруна. По средновековните стандарти тя вече не била млада, но 23-годишната принцеса се отличавала с красота, интелигентност и образование. Австразийците връчили богати подаръци на краля и я отвели за булка на своя владетел.

Philippoteaux & Girardet: Измъчването на Брунхилда. Уикипедия

В Реймс открили спънка: Бруна изповядвала арианството, което се смятало за ерес. Годеницата обаче приела ортодоксалното християнство (тогава то все още не било разделено на Православие и католицизъм) и била повторно кръстена под името Брунхилда, което означава „Жена-воин, облечена в броня“.

Бракът изглеждал щастлив. Въпреки, че Сигиберт непрекъснато се разсейвал от семейния живот с войни и сражения, Брунхилда родила на съпруга си син и две дъщери.

На щастието на австразийското кралско семейство завидял Хилперик, един от братята на Сигиберт, който управлявал кралство Нейстрия с център в Париж. Самият той бил заточил законната си съпруга в манастир и открито съжителствал с нейната слугиня Фредегунда. Завистта го накарала временно да остави любовницата си настрана и да се ожени за Галесвинта, по-голямата дъщеря на Атанагилд. Сега двамата братя били женени за две сестри – но семейният живот на Хилперик изобщо не бил толкова безоблачен, както този на Сигеберт. Кралят на Нейстрия явно не бил скъсал с любовницата си и обидената Галесвинта решила да се върне в родния й Толедо. За да предотврати семеен и международен скандал, Хилперик заповядал да удушат спящата му съпруга, и девет дни по-късно се оженил за слугинята Фредегунда.

В отговор на такава обида Брунхилда, която обичала сестра си, убедила съпруга си да обяви война на Нейстрия. Закалените в постоянни битки войски на Австразия през 575 г. превзели Париж. Хилперик и Фредегунда трябвало да избягат от столицата. Но кралицата на Нейстрия отговорила на военния разгром с политическо убийство. Тя изпратила убийци, които проболи Сигеберт с отровни оръжия.

Брунхилда не само останала вдовица, но и попаднала в плен при убийците на сестра си и на своя съпруг. Победителят Хилперик я изпратил заедно с дъщерите й в Руан.

През 576 г. се разнесла новината за брака на Брунхилда със сина на Хилперик от първия му брак – Меровей. 33-годишната кралица все още била красива и не е изненадващо, че се харесала на 26-годишният принц. Все пак армията на Хилперик пленила с измама Меровей, а Брунхилда и дъщерите й били отпратени в Австразия.

Меровей също избягал при нея. Но австразийската аристокрация го посрещнала недоброжелателно, защото не искала да се кара с баща му. Брунхилда също не проявила кой знае каква любов към съпруга си. Вероятно сватбата в Руан за нея била само начин да избяга от плен. Обезкуражен, след няколко схватки с армията на баща си, Меровей помолил свой  приятел да го прободе с кинжал, за да не бъде екзекутиран като метежник.

През 583 г. синът на Брунхилда – Хилдеберт, станал крал и на Австразия и Бургундия. В началото на 596 г. Хилдеберт умрял почти едновременно със съпругата си. Това породило слухове, че са отровени от пратеници на Фредегунда. Брунхилда започнала да се готви за нова война с Нейстрия. Но през 597 г. Фредегунда умряла, а синът й Хлотар II започнал да управлява кралството Нейстрия.

По-големият внук на Брунхилда – Теодеберт, скоро пораснал и изгонил баба си от Австразия. Тя отишла пеш при по-малкия си внук Теодорих, крал на Бургундия. В желанието да отмъсти на Теодоберт за изгонването й от Австразия, насъскала срещу него Теодорих, като го убедила, че двамата изобщо не са роднини. След две години борби бургундците победили през 612 г. Крал Теодоберт бил доведен във вериги при брат си и екзекутиран. Малко по-късно убили и малкия му син. Но Теодорих изведнъж се влюбил в дъщеря му и поискал да се ожени за нея. Брунхилда се ужасила и забранила кръвосмешението. Тогава Теодорих избухнал: „Нали казваше, че не сме роднини?“ В гняв той се втурна към баба си с нож в ръка и само придворните я спасили. В отговор кралицата заповядала да изпратят отровно вино на внука си, от което той умрял.

Убийството на Брунхилда от De Casibus Virorum Illustrium, приписвано на Maître François, Париж, ок. 1475. Уикипедия

Брунхилда, която вече била почти на 70 години, отново става регентка, сега на 10-годишния си правнук. Бургундите, които отдавна мразели жестоката старица, се сговорили с краля на Нейстрия Хлотар. Брунхилда и правнукът й избягали в Алпите, надявайки се да намерят убежище при тамошните германски племена, но били предадени на Хлотар. В тази суматоха момчето умряло, а прабаба му била обвинена за неговата смърт.

Бившата кралица била изправена пред съда на Хлотар, син на Фредегунда. Той я обвинил за смъртта на 10 франкски крале, като включил сред тях и жертвите на майка си. След три дни жестоки изтезания, някогашната красавица била завързана за опашката на див кон и го подкарали в галоп…

600 години по-късно красивата, но нещастна владетелка станала прототип на друга Брунхилда – героинята на германския епос „Песента на нибелунгите“.

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu