На 18 март 1314 г. в Париж, на остров Сиен по средата на Сена, били изгорени на клада двама души.
Единият е Жофроа Шарне – прецептор (управител) за областта Нормандия на Ордена на бедните рицари на Храма на Соломон. Другият е самият Велик магистър на Ордена – Жак дьо Моле.
Смята се, че така приключва историята на една от най-тайнствените и загадъчни организации в световната история, чието кратко название е Орденът на тамплиерите (от фр. „тампл“ – храм).
С него са свързани множество легенди и хипотези, където се смесват истини и полуистини, действителност и предположения. Затова най-доброто, което може да направим, разказвайки за тамплиерите, е да се придържаме към фактите.
Те гласят следното: основан по време на кръстоносните походи през 1109 г. в Йерусалим, Орденът на тамплиерите бързо се превръща в най-могъщата организация в средновековна Европа. Той имал свои филиали (прецептории) във всички католически държави. След като биват изтласкани от Светите земи през 1291 г., тамплиерите изцяло се прехвърлят в Европа и установяват резиденцията си в Париж. За кратко време се трансформират от военна в предимно финансова организация. Чрез хитроумни тълкувания на забраната за лихварство, те устройват в Европа първите банки. Началото било сложено доста простичко: преди тях пренасянето на пари от едно на друго място представлявало рисковано начинание. Разбойници и грабители кръстосвали пътищата. Да си спомним само славния Робин Худ… За нас той е славен, благодарение на легендите и романите на Уолтър Скот – но едва ли така смятали богатите търговци, които оставали без парички подир срещите си с такива борци за социална справедливост.
Тамплиерите измислят простичка схема, която позволила елегантно да се избягват подобни рискове. Тя се състояла в следното.
Когато един търговец от града А искал да изпрати крупна сума на партньора си от град Б, дотогава обикновено наемал въоръжена охрана, която придружавала торбата, чувала или сандъка с жълтиците. Това, разбира се, струвало скъпо. Пък и нямало никаква гаранция, че самите „охранители“ не ще се полакомят за парите, които пренасяли. Ами, да – нали до ден-днешен, когато бъде ограбена кола, превозваща „инкасо“, първото подозрение неизбежно пада върху шофьора и охраната…
Тамплиерите обаче предложили следната услуга: срещу скромна комисионна (примерно, 5 жълтици на всеки 100) те гарантирали, че парите ще бъдат занесени сигурно и в срок. Разбира се, никакви пари не били пренасяни – просто тамплиерите от града А вземали торбата със златото и изпращали на „колегите“ си от Б писмо, с което съобщавали, че сумата трябва да бъде платена на съответното лице от тамошните запаси на Ордена. Днес този документ се нарича „платежно нареждане“. Така било положено началото на банковото дело в Европа…
Орденът на тамплиерите ставал все по-могъщ и влиятелен.
Ала френският крал Филип ІV нямал намерение да дели властта с никого – и на 13 октомври 1307 г., петък, всички тамплиери били арестувани, а имуществата на Ордена – конфискувани. Мнозина смятат, че суеверието за злощастния ден „петък, 13-ти“ води началото си именно от тази историческа дата.
Филип ІV използвал влиянието си върху папа Климент V – и същото станало в цяла Западна Европа. Тамплиерите били хвърляни в тъмници, подложени на жестоки разпити, някои били изгорени на клади. Малцина от тях се спасили, като избягали в Шотландия, където крал Робърт Брус имал нужда от такива опитни воини в борбата си срещу Англия. Орденът бил разтурен навсякъде.
Това, в общи линии, са основните събития от неговата история.
Но един от най-любопитните факти е, че съществува една държава, където Орденът на тамплиерите не е преставал да съществува, и то до ден-днешен – с малка пауза през ХІХ-ти до началото на ХХ-ти век.
Тази държава е Португалия.
