Тамплиери завинаги – част 3

Прочети част 1-ва – Тамплиери завинаги – част 1

Португалският Орден на Христос, макар и косвено, има сериозен принос и за откриването на Америка. Христофор Колумб е живял 12 години в Португалия, женен е за внучка на виден съратник на инфанта Енрике. Смята се, че именно от него е взел картата на пътя през западните морета, за която сам споменава в дневниците си. А откъде самите португалци са имали тази карта, е една от неразгаданите засега исторически тайни. Някои изследователи допускат, че корабите на тамплиерите са стигали до Америка векове преди Колумб.

Така или иначе, Орденът на Христос и неговите рицари поставят основите на Португалската колониална империя – която просъществувала чак до 70-те години на ХХ-ти век…

Когато говорим за тамплиерите и техните наследници – рицарите от Ордена на Христос, не може да не споменем един замък, който дава на града в неговото подножие званието „най-тайнственият град в Португалия“ или „Градът на тамплиерите“.

Това е замъкът Томар.

В Средновековието Португалия била известна като „страната на замъците“. Така я изобразявали върху средновековните карти – осеяна със замъци. Причината са отново тамплиерите. По устав те нямали право да нощуват на друго място, освен на територия на Ордена. Затова и техните укрепления се намирали на разстояния 40-50 км – един ден конски ход.

А главният замък – резиденцията на Ордена на тамплиерите, а след това на Ордена на Христос, бил замъкът Томар. Построен през 1160 г. от магистъра на тамплиерите за Португалия – дон Гуалдин Пайш, той е едно от най-наситените с исторически събития места в страната.

През 1190 г. арабска армия разгромява португалците в южната част на страната – Алгарве, след което преминава като смъртоносна буря чак до централните райони и обсажда замъка Томар. Отбраната се ръководи от самия дон Гуалдин Пайш, който по това време е вече на 72 години. След 6-дневни пристъпи враговете успели да пробият отбраната при малката порта Алмадина и да нахлуят в двора на замъка. Тамплиерите се хвърлили в контраатака и настъпила страшна сеч. Ненапразно те се славели като най-добрите бойци на онази епоха – купищата трупове затрупали портата Алмадина. Арабите не издържали, побягнали и никога повече не се появили по тези земи.  Оттогава до ден-днешен тя носи названието „Кървавата порта“.

Битката за замъка Томар е едно от решаващите сражения в португалската Реконкиста.

След основаването на Ордена на Христос замъкът бил разширен и превърнат в манастир. Инфантът Енрике живял 40 години в него. Именно в Манастира на Христос се замисляли и планирали Великите географски открития. Корабите тръгвали от Лисабон – но картите и маршрутите били чертани в Томар.

Със замъка Томар е свързана и легендата за един от най-мистериозните символи в историята на човечеството.

В много рицарски романи се твърди, че Орденът на тамплиерите бил пазител на Светия Граал – чашата, в която била събрана кръвта на Христос след Разпятието. И след разтурянето на Ордена се разпространява легендата, че Светият Граал, подобно на другите им съкровища, които изчезнали безследно, се съхранява на тайно място, известно на малцина. Но какво по-подходящо скривалище от последната резиденция на Ордена – която все още продължавала да съществува, макар организацията да била сменила името си? Така се ражда легендата, че Светият Граал е скрит под олтара на църквата в замъка Томар. Дали е така, никой не знае. При реставрациите досега не е открит подобен артефакт. Но пък нали легендите затова и съществуват: за да разпалват въображението…

Олтара на църквата в замъка Томар

Наследникът на тамплиерите – Орденът на Христос, съществува и днес, вече като държавно отличие за заслуги във военното дело, дипломацията, съдебната и публична власт. Званието Велик магистър по право преминава към президента на република Португалия.

Прочети част 1-ва – Тамплиери завинаги – част 1