По време на Втората световна война танковете се превърнали в най-мощното оръжие по бойните полета. Железните чудовища били в състояние да смажат всякаква отбрана, ако противникът не разполагал със специално оръжие, което да ги спре.
Както е известно, именно танковете били в основата на мълниеносните победи на хитлеровия „блицкриг“ („светкавична война“) срещу Франция, която била разгромена за 40 дни, срещу другите западни страни, Полша и в първия етап на Великата отечествена война на Съветския съюз. В началото на войната, през 1939 г., Германия разполагала с около 3700 танка.
Някои военни историци смятат, че идеята за кинжалните пробиви през линията на отбраната възникнала по време на Първата световна война – тогава Германия създала щурмови групи елитна пехота, подобни на днешните командоси, които без малко не променили хода на войната. Без малко, но все пак не успели – защото им била присъща слабостта на пехотата като такава. Скоростта на тяхната атака била скоростта на човек, ограничена от тежестта на оръжието и снаряжението, които носел; да не говорим за неговата незащитеност. Така танковете и бронираните коли станали основа на силите за настъпление.
Главните сухопътни сили на нацистите били два вида: танкови групи и пехота. Танковете правят пробив, обикновено по фланговете, и обкръжават противника в „котел“ – а пехотата заема територията, където врагът се опитва хаотично да разгърне сили по периметъра на обкръжението. Тя съкрушава последната съпротива на противника с огън, взема пленници, организира тила и, ако е необходимо, строи и укрепва отбранителни линии.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Забравените жертви на първия ядрен опит в историята
Студената война – какво трябва да знаем
Ето типичен състав на една танкова група. В случая 1-ва танкова група на генерал фон Клайст: 48-ми танков корпус, 3-ти танков корпус, 14-ти моторизиран корпус. В техния състав влизат 5 танкови дивизии, 2 моторизирани дивизии и 2 моторизирани СС-дивизии (общо 600 танка).
С тази група би могла, например, да си взаимодейства 6-та армия на генерал Валтер фон Райхенау: 17 пехотни дивизии, 1 танкова дивизия и 1 лека бронирана дивизия.
Танковете не действали сами. Само на пръв поглед екипажът на един танк бил 3-4 души. Всъщност, за него работели общо около 70 войници – в ремотни работилници, въздушна подкрепа, артилерия, зенитна артилерия, складове и цистерни с гориво-смазочни материали, разузнавачи, сапьори и т. н.
Между другото, именно заради придадената към танковете артилерия, първите от тях имали оръдия с малък калибър. Артилерията разрушавала сериозните препятствия, а за танковите оръдия оставала битката с пехотата и танковете на противника.
Танковото подразделение включвало моторизирана разузнавателна група и въздушно разузнаване. Групата, често леко бронирано подразделение на Waffen-SS, провеждала в движение „разузнаване с бой“. Откривала и обозначавала противниковите батареи и укрепени позиции, като незабавно предавала по радиостанцията данните на артилеристите и авиацията. Подобни били задачите и на въздушното разузнаване.
Движението на танковете се подсигурявало още от мотоциклети, пехота и леки бронирани коли с картечници, които подсигурявали тежките машини от внезапни нападения на леко въоръжени противникови бойци. Танкът и в наши дни е твърде скъпа техника, за да се позволи на някое камикадзе да се втурне безпрепятствено към него и да го разруши с връзка гранати.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Втората световна война – кратка история
Плановете на САЩ за ядрена война срещу СССР
Задачата на танковете била да громят вражеските артилерийски батареи с кинжален огън, да разрушават укрепени пунктове, щабове, да превземат пехотни позиции и да прекъсват снабдителните линии.
Срещу тях противопоставяли отначало обикновени оръдия, сетне се появили специални противотанкови оръдия, после противотанкови пушки; а в края на войната самите немци създали за пръв път пехотните противотанкови гранатомети, с които се стреляло от рамо – „панцерфауст“, за борба срещу вражеските танкове.
Танковата тактика на нацистка Германия в началото на Втората световна война се оказала изключително ефикасна и изненадваща за противниците й.
Трябвало да мине доста време и да се пролее много кръв, за да могат съюзниците от антихитлеристката коалиция, най-вече СССР, да открият и приложат на практика успешни методи за борба срещу нацистките танкове.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Битката за Сталинград, която реши Втората световна
„Аненербе“ – нацистката загадка №1 /създаването на свръх-човек/
