background img
сеп. 1, 2019
148 Views

Големите танкове на Хитлер

Автор:

В последния период на Втората световна война немските конструктори често създавали бойни машини с невероятни размери и мащаби. Един от тези налудничави проекти бил свръх-тежкия танк Ratte („Плъх“), разработван под ръководството на инженер Едуард Гроте през 1942-1943 г. Тази машина била предвидено да бъде толкова голяма, че дори е трудно да се определи като „танк“. Даже в пълното й название стои друго определение – Landkreuzer P. 1000 Ratte, което означава не „танк“, а „сухопътен крайцер с тегло 1000 тона Плъх“.

Според техническата документация този механизъм трябвало да се използва като танк за пробив на вражески укрепени линии. Трудно е обаче да си представим, че гигантът би могъл да бъде използван за настъпателни операции – причините за недоверие към такова негово предназначение били прекалео големите му размери, огромната маса и изключително ниската скорост – само 14 км/ч. Въпреки това, „Плъхът“ трябвало да има силна дебела броня и мощни оръжия. Това чудовище било разработвано от конструктори на концерна „Круп“. В средата на 1942 г. проектът Ratte бил одобрен от самия фюрер и съгласуван с министъра на въоръженията Алберт Шпеер, който именно предложил необичайното име – „Плъх“, за новия танк.

Landkreuzer P. 1000 Ratte. Снимка: Уикипедия

1000-тонният колос трябвало да бъде задвижван с осем 22-цилиндрови двигатели, предназначени за подводници. Общата им мощност било планирано да достигне 20 хиляди конски сили. Но въпреки наличието на необходимите двигатели, немските учени не успели да създадат подходяща ходова част за танка.

Поради това, че искали да оборудват Ratte с 9 оръдейни кули, броят на членовете на екипажа се предвиждало да бъде 40 души. Трябва да се спомене и бронята на „Плъха“, с която толкова се гордеели инженерите на този танк. Тя трябвало да достигне дебелина 400 мм. Конструкторите очаквали, че така „Плъхът“ ще може да издържи ударите на снаряди с всякаква мощност, каквито тогава притежавали Съветският съюз и неговите съюзници. Оръдията на гиганта щели да се зареждат със специални подемници. Но гигантските размери попречили на реализацията на проекта. Германия нямала ресурсите за неговото производство.

Ала един подобен експонат, макар и не с чак такива измерения, може днес да се види в Бронетанковия музей в град Кубинка, на 60 км от Москва. Това е Panzerkampfwagen VIII Maus, известен още като Porsche Typ 205 или Pzkpfw. VIII Maus – свръхтежък танк, проектиран в Третия райх от 1942 до 1945 г. под ръководството на Фердинанд Порше. Това е най-големият танк в света на всички времена. Неговото бойно тегло е 188,9 тона. Били построени само два екземпляра. Те така и не участвали във военните действия. Към момента в света е запазен само един „Маус“, сглобен от части на двете машини, който е изложен в руския Бронетанков музей в Кубинка.

В книгата си „Спомени на един войник“ най-известният немски генерал-танкист Хайнц Гудериан пише: „На 1 май на Хитлер показаха дървен модел на „мишката“ – танка на професор Порше от фирмата „Круп“, върху който възнамеряваха да монтират 150-мм оръдие. Общото тегло на танка трябваше да достигне 175 тона. Всъщност,  след конструктивни промени според инструкциите на Хитлер, щеше тежи 200 тона. Моделът нямаше нито една картечница за водене на близък бой. Дори само поради тази причина аз го отхвърлих“.

Проектът „тип 205“, разработен от Фердинанд Порше, бил частично реализиран през 1944 г. под формата на два прототипа на танка „Маус“. На 23 декември 1943 г. Pus.Kpfw Maus тръгнал на първия си тестов пробег по територията на завода „Алкет“. Още първите метри показали, че опасенията за подвижността на танка били напразни. Той лесно заобиколил тесен проход между купчини боклук. Сред резултатите от тестовете била специално отбелязана лекотата в управлението на машината.

Но по-нататъшната работа по производството на 10 серийни танка била прекратена по указание на самия Хитлер, тъй като Германия нямала достатъчно производствен капацитет, а трябвало да произвежда други, по-важни оръжия. Дървен модел на танка в пълен размер бил представен на фюрера на 1 май 1943 г., а първият прототип на „мишката“ влязъл в ходови изпитания през декември 1943 г. След доста задоволителните резултати от тях, танкът бил оборудван с истинска оръдейна кула и пълен набор от вътрешно оборудване. Вторият незавършен прототип бил оборудван с дизелов двигател Daimler-Benz MV 517, който обаче се оказал капризен и ненадежден в експлоатацията.

Panzerkampfwagen VIII Maus. Снимка: Уикипедия

Масата от 180 тона изключвала възможността Маус да пресича реки по пътни мостове. Затова такива танкове трябвало да се прехвърлят на двойки по дъното на реките. Един херметизиран и без екипаж „Маус“ получавал управление по кабел и електрозахранване от друга „мишка“ на брега.

Тези танкове не били изпробвани в бой. През април 1945 г., когато частите на Червената армия наближили полигона, немците решили да унищожат прототипите поради невъзможността да ги евакуират. И двата танка били взривени, но само единият бил разрушен по-сериозно. Впоследствие от тях руснаците сглобили цял танк, който на 4 май 1946 г. бил доставен на полигона в Кубинка. След изпитанията двигателят и цялото вътрешно оборудване били демонтирани.

Екипажът на „Маус“ се състоял от 6 души. Танкът бил направен на високо технологично ниво. Използването на многоколесна ходова част и вериги с ширина 1100 мм осигурявали на „мишката“ доста малък натиск върху почвата: не много повече, отколкото при обикновените немски тежки танкове.

Основната му характеристика били мощната кръгова броня и двете оръдия, както и използването на електромеханична трансмисия, която се състояла от две електрически задвижвания на лявата и дясната верига.

Независимо от тези си технически качества, „мишката“, също както „плъха“, така и не влязла в бой.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title