В последния период на Втората световна война немските конструктори често създавали бойни машини с невероятни размери и мащаби. Един от тези налудничави проекти бил свръх-тежкия танк Ratte („Плъх“), разработван под ръководството на инженер Едуард Гроте през 1942-1943 г. Тази машина била предвидено да бъде толкова голяма, че дори е трудно да се определи като „танк“. Даже в пълното й название стои друго определение – Landkreuzer P. 1000 Ratte, което означава не „танк“, а „сухопътен крайцер с тегло 1000 тона Плъх“.
Според техническата документация този механизъм трябвало да се използва като танк за пробив на вражески укрепени линии. Трудно е обаче да си представим, че гигантът би могъл да бъде използван за настъпателни операции – причините за недоверие към такова негово предназначение били прекалео големите му размери, огромната маса и изключително ниската скорост – само 14 км/ч. Въпреки това, „Плъхът“ трябвало да има силна дебела броня и мощни оръжия. Това чудовище било разработвано от конструктори на концерна „Круп“. В средата на 1942 г. проектът Ratte бил одобрен от самия фюрер и съгласуван с министъра на въоръженията Алберт Шпеер, който именно предложил необичайното име – „Плъх“, за новия танк.
1000-тонният колос трябвало да бъде задвижван с осем 22-цилиндрови двигатели, предназначени за подводници. Общата им мощност било планирано да достигне 20 хиляди конски сили. Но въпреки наличието на необходимите двигатели, немските учени не успели да създадат подходяща ходова част за танка.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
