През 1518 година в Страсбург се случва необяснимо събитие, наречено „танцуваща чума“. Около 400 души танцуват в продължение на дни, без да почиват, а някои от тях танцуват до смърт.
През юли 1518 година пред очите на всички свои съседи, г-жа Трофеа започва бясно да танцува по улиците на Страсбург, Франция. От никъде не се чувало никаква музика, а лицето й не изразявало никаква наслада от случващото се. Тя не могла да спре и да се избави от тази „лудост“.
Ако това беше случаен и единствен инцидент, може би всички щяха да са забравили, но случаят определено не е такъв. Малко щом г-жа Трофеа започва да танцува, един съсед се включва в изпълнението. После още един. До края на седмицата повече от 30 души танцуват ден и нощ по улиците на града. И това не свършва до тук. Месецът отминава и в крайна сметка в танца вземат участие около 400 граждани на Страсбург.
Повикани са медицински органи, след като някои от танцьорите започвали да умират от сърдечен удар, преумора или инсулт. По някаква необяснима причина, хората, участващи в това вярвали, че „лечението“ на това състояние е чрез още танци, затова се качили на една дървена сцена и дори повикали музиканти.
Всичко това звучи като някакъв мит или дори пълна измислица, но танцуващата чума от 1518 година е ясно описана в медицинските, народните и религиозни документи от онова време. Съвременните изследователи проявяват голям интерес и проверяват тези данни, за да развият няколко теории относно това, което е предизвикало странния инцидент.
Една от теориите е, че танцуващите са били жертва на масова истерия – когато повече от един човек вярва, че са засегнати от идентична болест, често по време на стресови ситуации за обществото. Инцидентът в Страсбург се случва по време на масов глад и недохранване, последвани от множество смъртни случаи. Но как ще оправдаем това, че в танците вземат участие 400 души? Все още не е даден отговор на този въпрос. По-скорошен известен инцидент, който също се разглежда като масова истерия е така наречената „Епидемия на смеха в Танганика“ от 1962 година, но в нея участват само 95 души.
Втората теория е свързана със селското стопанство. Състоянието, наречено ерготизъм, възниква, когато човек консумира зърнени продукти, съдържащи мораво рогче. Храненето със заразени култури може да доведе до припадъци, обща умора и слабост, но движенията на страдащите в Страсбург изглеждат по-скоро като традиционни танци, а не като припадъци от какъвто и да е вид.
Никоя от тези теории не обяснява напълно танцуващата чума от 1518 година. Постепенно танцьорите спират и танцът завършва точно толкова мистериозно, както е започнал.
