февр. 21, 2020
541 Views

Тежка е царската корона…

Автор:

Какво било ежедневието на средновековните монарси в Европа? Както всички останали, те живеели по определени правила – но в същото време се радвали на привилегии и разкош, които съпътствали високия им статус в средновековното общество.

Делниците на кралете били различни, в зависимост от времето, мястото и богатството на кралското семейство. Това, което било характерно за 900-те години, не било задължително за 1300-те, и обратно. Кралските дворове в цяла Европа се различвали в зависимост от местната култура. Задълженията на принцовете и принцесите също не били като тези на техните родители въпреки, че понякога се припокривали. Независимо от това, имало и много общи неща – независимо от това кой, къде и кога царувал. Например, почти всичко в живота на средновековен монарх било подчинено на политически интереси.

Одеждите

Кралят на Франция Шарл V (упр. 1364-1380) обикновено започвал деня си малко след 6 ч. сутринта с обличане на разкошни одежди. Тъй като средновековната мода отразявала социалния статус, кралете трябвало да носят само дрехи от най-луксозни платове – коприна, кожи, с бродерии. В кралското семейство всичко било подчинено на йерархията. Камерхерите и пазителите на гардероба с кралските облекла били високопоставени чиновници. Към края на Средновековието английските крале избирали свои лични оръженосци, които трябвало да служат само на тях.

Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен
миниатюри на Жан Фуке
Национална библиотека на Франция. Снимка: Уикипедия

Благочестието

Благочестивите занимания били част от ежедневието на средновековния монарх. Френският крал Шарл V присъствал на литургия всяка сутрин в 8.00 ч. Вилхелм Завоевателят (упр. Англия от 1066 до 1087 г.) също постъпвал така, като спазвал сутрешните и вечерните молитви.

Френският крал Людовик IX (упр. 1226-1270) демонстрирал такова благочестие и религиозна преданост в ежедневните си ритуали, че бил канонизиран за светец. Но не само заради литургиите и молитвите, а и заради чудесата на изцеление, които извършвал над болни хора.

Портрет на Свети Луи, Ел Греко, края на 16 век. Снимка: Уикипедия

Общуването с поданиците

Средновековните монарси – лично или чрез съветници, посвещавали задължително част от деня си на решаването на проблемите на обикновените хора. Кралят на Унгария Самуил Аба (упр. 1041-1044), например, лично общувал с поданиците си.

Според средновековната хроникьорка Кристина де Писан (1364-1430), към крал Шарл V се обръщали директно обикновени хора, като му споделяли своите проблеми.

Крал Людовик IX обикновено сядал под дърво в парк след литургията и изслушвал молбите на посетителите.

Мнозина средновековни крале обаче предпочитали да не се срещат лично с поданиците си. Английският крал Едуард I Дългокраки (упр. 1272-1307), например, принуждавал всички просители да подават писмени жалби. Бедните, неграмотни хора, естествено, не можели да правят това, нито пък имали пари за писари. Така, той най-често получавал жалби от аристократи.

Управлението на държавата

Въпреки, че средновековните монарси разполагали с пълната политическа власт, почти всички все пак разчитали и на мнението на своите съветници при вземането на решения.

Френският крал Шарл V предпочитал да се среща с велможи и благородници сутринта. Обикновено това били високопоставени служители, които помагали на краля да формира държавната политика.

Трапезата

Кралската трапеза се състояла от блюда, за които селяните можели само да мечтаят. Основното хранене на средновековните монарси било на обяд. Ястията включвали свеж дивеч – глигани, елени, гълъби от кралските ловни имения. Основните месни блюда били съчетавани с такива странни за днешните ни вкусове сосове като, например, сос от ягоди или малини.

Средновековните монарси обичали храна, щедро ароматизирана със скъпи подправки. Такъв лукс не бил достъпен за повечето от техните поданици. Освен това, кралската трапеза не можела да мине без вино. Английският крал Ричард III (1483-1485) всеки ден се наслаждавал на бутилка вино. Днес консумацията на вино (може би не чак по бутилка) е масова традиция за гражданите на повечето средиземноморски страни. Монарсите в северната част на Европа, поради липсата на лозя, понякога минавали с местен алкохол – еловина, медовина, водка (която за пръв път се появила в Дания през ХV век). Но, разбира се, и за тях не било проблем да поръчат вино за своята трапеза.

Дипломацията

След края на обяда Шарл V се срещал с различни дипломати, чиновници и благородници. Посланици от други кралства получавали аудиенция от краля и нерядко му връчвали подаръци.

Развлеченията

Денят на средновековния монарх се отличавал с голямо количество свободно време. Шарл V посвещавал много от него на най-различни забавления.

Едно от най-популярните развлечения на монарсите, както и на целия двор, бил кралският лов. Той бил любимо занимание на придворните през почти цялото Средновековие и в него обикновено участвали всички велможи. Членовете на кралското семейство често предпочитали лова със соколи, който бил смятан за аристократичен спорт, подходящ както за мъже, така и за жени. С него обаче косвено е свързан и един мрачен епизод от Късното Средновековие, по-точно с разцвета на Ренесанса – френският крал Шарл ІХ (упр. 1560-1574), активен съучастник в организирането на Вартоломеевата нощ, бил отровен именно чрез ръководство за лов със соколи. Краищата на страниците на книгата били намазани с отрова, а за да бъдат разлиствани, читателят трябвало да плюнчи пръстите си – по този начин отровата проникнала в организма на краля.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu