Всяко отвличане е трагична и ужасна история, но вероятно най-необикновената от тях е тази на Уолтър Колинс, случила се преди близо 90 години. Когато всичко приключва, историята включва не само очевидното отвличане, но и предателство, полицейска грешка, фалшива самоличност, лишаване от свобода, престой в психиатрична клиника и ожесточена съдебна битка, продължила повече от десетилетие. Това е история с жертви и злодеи.
В един слънчев следобед през март 1928 година 9-годишният Уолтър Колинс изчезва, след като майка му Кристин Колинс, която е телефонен оператор, му дава пари за близкия театър в Лос Анджелис.
Кристин Колинс
Местните подкрепят скърбящата майка, докато протича разследването и дори стартират кампания за намирането на малкия Уолтър. Новините за отвличането поразява града, който все още е травмиран от зловещо престъпление, случило се само 3 месеца по-рано, когато 12-годишната Марион Паркър е отвлечена с цел откуп от психопат на име Уилям Хикман „Лисицата“, който погребва телцето й точно преди да бъде заловен.
Множеството фалшиви данни за местоположението на Уолтър водят полицията до безизходна ситуация. Някои твърдят, че са забелязали момчето на север от Сан Франциско, други твърдят, че е бил на бензиностанция в Глендейл, Калифорния на задната седалка на автомобил. Собственикът на бензиностанцията описва шофьора като „чужденец, вероятно италианец“, придружен от жена, но тази следа също води до задънена улица.
Новината за отвличането на Уолтър Колинс
Бащата на момчето, Уолтър Колинс Старши, който по това време е в затвора за грабеж, смята, че бивши затворници са отвлекли детето му за отмъщение, но няма нито свидетели, нито други доказателства в подкрепа на твърдението му.
Полицията продължава с разследването до август, когато при властите в Илинойс се появява момче, което твърди, че е Уолтър. Майката Кристин Колинс заплаща пътните разходи от 70 долара на момчето, за да може то да бъде върнато обратно в Лос Анджелис. На гарата пристигат репортери от всички вестници, които да заснемат и опишат щастливото събитие, но когато момчето пристига, Кристин веднага казва, че макар детето да прилича на сина й, това не е той.
Уолтър Колинс
Полицейският екип на Лос Анджелис обаче, подложен на огромен натиск, обявява случая за приключен и отказва да повярва на думите на майката. Емоционално изтощена, Кристин казва на полицаите, че ще „изпробва момчето“ и ще го заведе у дома. Три седмици по-късно обаче, тя връща детето в полицейския участък. Въпреки че е въоръжена с доказателства под формата на зъбни картони и подписка от всички приятели на семейството, потвърждаващи, че това не е Уолтър, Кристин не успява да накара полицаите да й повярват, че това момче е измамник.
„Какво се опитвате? Да ни направите на глупаци ли? Или се опитвате да се отървете от задълженията си като майка? Вие сте най-жестоката жена, която сме виждали!“ – отвръща капитан Дж.Дж. Джоунс, когато съкрушената майка пристига в управлението. Нямащи смелостта да признаят пред обществото, че са сгрешили, полицейските служители принуждават Кристин да влезе в психиатрична клиника за оценка на здравето й. Тя прекарва 5 дни там, а през това време капитан Джоунс успява да открие истината от фалшивия Уолтър.
Момчето признало, че е на 12 години и че всъщност е Артър Хъчинс, както и че не е от Илинойс, а от Айова. Той признал, че след смъртта на майка си бил принуден да заживее с безсърдечния си баща и също толкова злобната си мащеха, затова избягал от там и обикалял страната, търсейки си работа.
Артър Хъчинс – момчето, представило се за Уолтър
Когато пристигнал в Илинойс случаен човек му казал, че прилича на изчезналия Уолтър Колинс от Лос Анджелис, чиято снимка била на първата страница на всички вестници в страната. Тогава Артър решава да се възползва от възможността и се обръща към властите, приемайки самоличността на отвлеченото момче.
За Кристин Колинс обаче, следват още неприятности. Освободена от болницата, тя подава оплакване срещу Джоунс и началника на полицията Джеймс Дейвид. Джоунс е осъден да й заплати 10 800 долара, които така и не изплаща на майката.
Заради натиска, на който са подложени, полицейските служители започнали да настояват, че Уолтър е станал жертва на Гордън Стюарт Норткот и неговата майка, които наскоро били обвинени в убийството на няколко от 11-те деца, които отвлекли и насилвали сексуално във фермата си. Кристин отказва да повярва на това, особено след като трупът на сина й не бил открит във фермата. Открити са обаче части от облеклото, които се предполага, че са били на Уолтър. По-късно по време на делото се твърди, че трупът на Уолтър не е открит във фермата, защото преди това Гордън и майка му Сара преместват телата в пустинята през нощта, за да не бъдат обвинени за убийство.
Гордън Норткот
Кристин не приема, че синът й е убит. Тя продължава да вярва, че е оцелял и не престава да го търси до края на живота си. В крайна сметка започва да избягва медийните изяви. Живее сама и умира в Лос Анджлис на 8.12.1964 година. Клинт Истууд разказва историята й във филма от 2008 година „Changelling”.
