На 2 октомври 1631 г., когато шведската армия влиза в Ерфурт, жителите на града посрещат Густав II Адолф едновременно с възхищение и страх. Само седмици по-рано той е разбил католическите сили при Брайтенфелд и е изглеждал почти неудържим. Но истинското изпитание за шведския крал тепърва предстои. През 1632 г. неговите врагове в Бавария и Австрия са решени да проверят докъде стига силата му, а резултатът е една от най-интензивните кампании, които Тридесетгодишната война изобщо познава.
Само за една година и двете страни съсредоточават над 100 000 души, а бойните действия не спират почти нито за миг. През 1632 г. се водят пет големи сражения: при Бамберг, на река Лех, при Щайнау, при Алте Весте и при Лютцен. Това е годината, в която шведската интервенция достига своя връх, но и годината, в която се вижда колко скъпо струва всяка победа в Тридесетгодишната война.
Шведската мощ след Брайтенфелд
След победата при Брайтенфелд през есента на 1631 г. Густав Адолф започва стремително да затяга контрола си над Германия. В кратък срок той завладява Вюрцбург и Франкфурт, преминава Рейн при Опенхайм, овладява Майнц, а малко по-късно му се предава и Хайделберг. Успоредно с това по-малки сили установяват контрол над Мекленбург и други ключови позиции. Магдебург, Вюрцбург, Франкфурт, Майнц и Нюрнберг се превръщат в важни шведски бази.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
