Да обикаляш света в търсене на партньор, но повикът ти да не получава отговор звучи ужасяващо и тъжно. Затова мнозина са съпричастни с 52 – най-самотният кит на планетата.
Самотникът, кръстен на 52-херцовите сигнали които издава, принадлежи към неизвестен, неидентифициран досега вид. Проблемът е, че звуците му са с доста по-висока честота от тези, които другите китове по света разпознават и споделят. Затова 52 броди сам из океана, година след година, отчаяно търсещ своята половинка.
Интересното е, че 52 всъщност никога не е бил забелязван – единствено любовните му песни са прихващани от сонарите, но винаги е бил сам. Този феномен е толкова интригуващ, че учените следят много внимателно звуците още от първото им записване от Уилям Уаткинс през 1989г.
За последните 25 години хидрофонната ситема за милиарди долари на американския военноморски флот, проектирана да следи съветски ядрени подводници през Студената война, записва миграцията на 52 всяка година, когато той изминава разстоянието от централна Калифорния до Алеутските острови в Тихия океан. Китът винаги пътува сам и неговата миграция изглежда не се влияе от присъствието или движението на китовете от други видове.
Експертите обясняват, че сигналите на 52, макар доста ниски за човешкото ухо, всъщност са по-високи в сравнение с нормалните повици на останалите китове. Някои смятат, че причината за това може да е физическа деформация, докато според други той е хибрид между син кит и друг вид.
Историята на 52 е вдъхновила множество музиканти и артисти по света. За него има написани песни, книги и дори се снима филм.
Китовете са социални животни и песните им могат да бъдат чути на 5000км разстояние в океана. Да бъдеш самотен и никой да не отговаря на повика ти е един от най-големите страхове на човешките същества. Същото е и за китовете. Те притежават вретеновидни неврони, които им позволяват да изпитват любов, омраза, принадлежност.
За някои хора 52 е самотен. За други, той е символ на надеждата, защото продължава да търси и не се отказва.
