Историята на Троянския кон, с помощта на който тридесет воини на Одисей попаднали вътре в Троя, е поучителна – защото ни сочи не само коварството на нападателите, но и наивността на защитниците. Ала историците до ден-днешен все още спорят дали въобще е имало такъв кон.
Древноримският поет Вергилий (70 г. пр. Хр. – 19 г. пр. Хр.), който живял по време на управлението на император Октавиан Август, написал епичната поема „Енеида“, разказваща за странстванията на троянския воин Еней от Троя до Италия. Самата Троянска война се състояла около 1100 години преди епохата на Вергилий.
Редица историци смятат, че всичко написано от поета той е намерил в надеждни исторически източници. Независимо обаче дали е така, в крайна сметка неговото поетично свидетелство за трагедията на Троя влязло в световната история – а фразата „троянски кон“ станала нарицателна. Не на последно място, защото военната хитрост с дървения кон съкрушила крепост, която цялата армия на цар Агамемнон не могла да превземе в продължение на 10 години.
Преди уж „да вдигнат“ обсадата, гърците уведомили троянците, че дървеният кон, който са построили, е символ на мир и жертвоприношение към богинята Атина. И докато той стои в Троя, те няма да нападат града. Синон, братовчед на Одисей, който уж бил преминал на страната на троянците, им разказал това.
Съдейки по наличните описания, Троянският кон бил висок 7.6 метра и широк около 3. Моделът, който построили в наши дни, тежал около 2 тона и побирал максимум двадесет мъже със средно телосложение. Били необходими 40 души, за да бутат тази конструкция върху намазани с масло трупи. Най-вероятно в древността, ако изобщо цялата история е вярна, е бил построен дървен път, тъй като много експерти се съмняват, че Троянският кон е имал колела. Историкът Давид Рол даже смята, че в крепостната стена е бил пробит отвор, през който е било възможно да се влачи дървен кон с посочените размери. Върху коня имало надпис: „В чест на Атина“, та богинята да пази гръцките кораби на път за дома.
Но трябва да се има предвид, че този кон не бил докаран в Троя веднага след, като гръцките кораби изчезнали в далечината. За да се извърши подготвителната работа, са били нужни поне няколко дни. Ако бойците на Одисей наистина се криели в подобна дървена конструкция, вероятно им е било доста трудно. Само като си помислим, че човек има и физиологични нужди – чието задоволяване, между другото, трябвало да се извършва незабелязано от троянците.
Докато гърците се задушавали в корема на коня, в града решавали съдбата му. Много жители смятали, че тази жертва трябвало да бъде изгорена. Сред тях била и пророчицата Касандра, която, сочейки с ръка към коня, казала, че там има скрити воини. Троянският жрец Лаокоон хвърлил копие към дара на гърците и призовал троянците да не вярват на враговете: „Страхувайте се от данайците дори, когато носят дарове!“. Скоро, според легендата, той и двамата му синове били удушени от морски змии.
Късно през нощта гърците, водени от Одисей, излезли от „подаръка“ и отворили портите на града. Троя паднала сред пожари и разюздана вакханалия на победителите. Еней, един от малкото, които се спасили, разказал на света за предателството на гърците и наивността на троянците. Но имало ли е наистина „троянски кон“?
Римският пътешественик и учен Павзаний, живял през II в., пише в книгата „Описание на Гърция“, че конят съществувал в действителност – но това не било дар, а стенобоен таран, който троянците пленили по време на последния щурм и откарали в града, за да не бъде използван повече за разрушаване на стените. Но вътре в него се криели неколцина гърци, които не били забелязани в суматохата.
Има и друга версия. По онова време съществувала популярна фраза: „Робите-гребци в трюма на кораб се чувстват, сякаш са в търбуха на кон“ – така описвали мрака и теснотията, в които гребели нещастниците. Може би това е бил един от изоставените от гърците кораби, в който дебнели бойците на Одисей. Троянците пък решили да докарат кораба до пристанището, за да го поправят.
А германският археолог Хайнрих Шлиман обаче, участник в разкопките по места, където можело да се намира Троя, направо се съмнява, че въобще е имало гръцка обсада. Във всеки случай, при издирванията си той не успял да намери нито едно острие на гръцка стрела или копие.
По принцип, военните във всички епохи са използвали трикове, подобни на „троянския кон“. Така, например, в другата велика поема на Омир – „Одисея“, се разказва как гръцките странници избягали от циклопа Полифем, скрити под търбусите на овце.
Преобличането в униформата на противника, за да се проникне във вражеския лагер или, напротив, да се избяга от него, е един от най-често срещаните военни трикове. В историята има много такива случаи. Например, част от руските войски напуснали обсадената Нарва през 1704 г., като се преоблекли в униформите на загиналите по време на атаките шведи. През 1812 г. пък отрядите на прочутия Денис Давидов доста често се обличали в униформите на различни наполеонови полкове, приближавали се до врага и го нападали внезапно.
Да не говорим за съвременните шпиони, които използват всевъзможни трикове, за да се вмъкнат в „неприятелския стан“ и да нанесат колко се може повече вреди. Така, че „троянски коне“ е имало и, по всяка вероятност, ще се използват и занапред.
–
