Защо изчезнаха врабчетата?

Едва ли ви е оставало време да се заседявате дълго на пейка в градската градина или парка. В забързаното ежедневие често пропускаме да забележим малките неща, спирайки в парка. В последно време пък и да искаме, няма как да се разходим там заради строгите мерки, свързани с пандемията от COVID-19.

Събирайки всичко това под един знаменател, още по-трудно ще бъде да забележите все по-рядко появяващите се врабчета. Да, врабчетата! Те почти не се виждат. Сега се опитайте да си спомните последната си разходка и да прецените кои птици най-често срещахте. Факт е, че гълъбите стават все повече, а малките врабчета са истинска рядкост вече.

Тази тенденция е валидна не само за нашата страна. Оказва се, че врабчета липсват в много от европейските градове. Учените твърдят, че популацията им е намаляла с над 50 % през изминалите 10 години. Те са на мнение, че основната причина за тази печална статистика е замърсената околна среда. Това е валидно с пълна сила за големите градове.  А може настоящата световна карантина да съдейства за прочистване на въздуха и околната среда и природата да започне да се възстановява малко по малко.

Според характеристиките на врабчетата, тяхната основна храна е от животински произход. Те търсят насекоми, дребни безгръбначни, както и семена. Трудно е за тях да намерят това в съвременната градска среда. Всичко е само цимент и метал. Дърветата и градинките бързо изчезват. Изчезват и техните обитатели – насекомите, безгръбначните. Врабчетата няма с какво да се хранят и също малко по малко изчезват.

Врабчетата правят гнезда в клоните на дървета или в удобни дупки. Обикновено са със странична дупка. Женските врабчета снасят до 6 яйца. Мътенето продължава 14 дни. Бебетата напускат гнездото 17 дена след излюпването. Всичко това няма как да се случи на места, където няма дървета и е пълно с хора и автомобили.

Според статистиката, лондончани не са виждали врабчета вече 25 години. Твърди се, че причината за изчезването им от британската столица е масовото въвеждане в експлоатация на автомобили с дизелово гориво в началото на 80-те години на миналия век. Същото може да се каже и за мегаполиса Париж. Там също от години не са виждали представители на врабчетата.

Определено, градската среда не е подходяща за живот за тези птички. Освен липсата на основната им храна – насекоми, семена, безгръбначни –  врабчетата не мога да свикнат и с шума и пренаселеността на градовете. Не са редки случаите, когато птиците умират след сблъсък със стъклените фасади на модерните сгради. Това е тъжно, но и алармиращо за опасност в живота и на хората.

Според експертите, всичко, което оказва пагубно въздействие върху живота на врабчетата, вреди и на живота на хората. Точно тези фактори намаляват качеството на човешкия живот.

Обезпокоени от новините в европейските градове, българските орнитолози отчетоха тенденция на значително намаляване броя на малките птички в нашите градове, а в столицата са истинска рядкост.

Администрацията в София активно работи върху проблема със замърсения въздух и околна среда. Правят огромни усилия да направят столицата един зелен град, в който човек и природа съжителстват нормално. Непрекъснато се засаждат нови дървета. Зелените площи се разширяват, а строежите се ограничават. Кога всички тези стъпки ще дадат резултат, времето ще покаже. Дано и врабчетата се върнат отново.

Автор: Десислава Михалева