В скандинавските митове с думите „трол“ или „трьол“ били наричани демони, зли същества, които почти винаги са враждебни към човека и обикновено му причиняват вреди. Според легендите това били великани, които властвали над камъните и земята, живеели в планините и хващали изгубени странници. При това често практикували черна магия. Троловете били същества, които героят на сагите можел да измами, но не винаги да победи. С тях се сражавали най-вече боговете – те имали силите да победят злите великани.
Англия и Германия били силно повлияни от викингите, затова и потомците на скандинавските тролове може да бъдат открити в митологията на тези страни. Древните брити и германци твърдели, че троловете се страхували от мълнии. Това са отгласи от легендите за бога на гръмотевиците Тор, който се борил срещу различни чудовища в митологията на скандинавските народи. Според легендата ударите на чука му причиняват гръмотевици и мълнии. Смята се, че чудовището Грендел от „Песен за Беовулф“, написана във Великобритания в края на Х век, е именно трол в първоначалния смисъл на думата. Подобни същества се срещат в епическите произведения на Германия.
Когато в Скандинавия дошло християнството, фолклорът се променил, адаптирайки се към новата вяра. От превъплъщения на злото троловете са се превърнали в същества, външно подобни на хора, но по-големи и направени от сив камък. Те се страхуват много от слънчевата светлина: ако поне един лъч докосне трола, той незабавно се превръща в камък. Във всички останали отношения те се държат почти като цивилизовани хора – живеят в села из планините, ловуват, ловят риба, строят къщи. Майки и баби разказвали, че троловете отвличат непослушни деца. Така планинските магьосници се превърнали в средство за възпитание на младото поколение.
С троловете са свързани множество популярни суеверия. Смятало се, че ако пътник неочаквано срещне трол, той трябва да изтича до най-близката нива така, че следите му да образуват кръст със следите от ралото. Виждайки това, тролът не може да стъпи върху нивата. Ако злите духове въпреки това са настигнали човека, трябвало да бият камбаните във всички църкви.
Известен сюжет в легендите е „мостът на троловете“. От всички митични същества те били най-близо до земята и камъните, затова им се приписва изграждането на „дяволските мостове“ – естествени скални образувания над планински потоци, които на места се смятали за дело на самия дявол. Троловете ги охранявали и искали пари от пътниците за минаване по тях.
В някои части от Скандинавия троловете се превърнали в подобие на елфите от германските легенди – малки човечета, които биха могли да бъдат и зли, и добри. Обикновено ги обвинявали, че са сменили бебето в люлката. Суеверните шведи строели малки къщички за „тролове“, за да не могат тези планински духове да намерят истинския дом на човека и да не отнесат децата.
В съвременната художествена литература троловете са въведени от Хенрик Ибсен през 1876 г., който ги прави персонажи в пиесата си „Пер Гюнт“.
ХХ век вдъхва нов живот в скандинавските легенди. През 1937 г. излиза „Хобит“ на Дж. Р. Р. Толкин. Героят на тази приказка Билбо Бегинс среща в пътешествията си тролове. В Средната земя тези същества не са особено умни и са по-скоро човекоядни гиганти, подобни на английските огри. Образът обаче имал успех и след успеха на „Властелинът на пръстените“ именно такива тролове започват да бъкат из десетки и стотици произведения в жанра „фентъзи“. В тази форма те мигрират и към романите на Дж. К. Роулинг за Хари Потър.
Финландската писателка Туве Янсон през 1940 г. създава друг тип трол – муми-трол. В нейните собствени илюстрации се появява симпатично двукрако хипопотамче, което няма нищо общо с древните обитатели на планините. Както казва самата писателка, за основа тя взела малките палави духове от приказките и добавила приставката „муми“, за да омекоти образа. Муми-троловете живеят зад печките, но с появата на парното отопление им се наложило да си търсят ново жилище, затова се преместили в Муми-дол.
Троловете също са много популярни като герои в компютърните игри. Обикновено те изпълняват там ролята, отредена им от Толкин – огромни и силни чудовища-човекоядци.
През последните години анонимните провокатори в интернет бяха наречени „тролове“. Има различни версии за това как се е появил този термин. Според Оксфордския речник митологичният произход на понятието „интернет-тролове“ е само една от хипотезите. Иначе много хора свързват появата на този термин с английската дума „тролинг“, което означава „риболов с блесна“. Явно, точно както въдичарят води примамката под вода и примамва рибата към кукичката, интернет-троловете хвърлят своята провокация и се опитват да доведат хората до състояние на гняв.
Понякога, поради недостойното поведение на съвременните интернет-тролове, се разпалват по-страшни скандали от онези, които предизвиквали преди векове техните митологични съименници.
–
