Езерото Моно в Калифорния е странно място. За разлика от повечето необичайни места по света обаче, за това сме отговорни ние.
В началото на 40-те години на миналия век Лос Анжелис се разраствал с бързи темпове. Втората световна война била в разгара си и екологията не била на преден план. Отделът по водоснабдяване и електроснабдяване в Лос Анжелис отклонили реките на езерото на 500км. на юг. Това причинило огромни щети на околната среда. Парадоксално, но резултатът бил и доста красив – като извънземен пейзаж от епизод на Стар Трек. Няколко пъти годишно се образуват, слой по слой, различни форми по езерото.
Те са изградени от туфа – седиментна скала, съставена от карбонатни материали. Въпреки, че кулите са естествени, фактът, че са видими над повърхността е изцяло наша заслуга. Човекът е причината езерото да умира.
Без сладководните реки, нивото на водата в езерото е спаднало с повече от 50%. Екосистеми, които са се развивали хиляди години сега не могат да понесат рязката промяна. Езерото е дълбоко само 7.6 метра. Това означава, че повечето туфа кули сега са на сушата и изглеждат изключително странно.
В езерото е имало множество острови, които сега са полуострови, достъпни за бозайници и влечуги. Това означава, че птиците, които са гнездили там, сега са преследвани от хищниците. Езерото е било пълно със скариди, а сега оцеляването им е под въпрос, поради повишаващата се концентрация на сол. Количеството на водораслите също е намаляло драстично. Така езерото може да стане опасно за хората, тъй като на дъното му се образуват токсини и отровни газове.
За щастие хората, които живеят наблизо са забелязали проблема. През 1978г. Дейвид Гейнс сформира комитет за езерото Моно, който от тогава се бори да защити езерото.
Районът има 14 различни еко зони, около 400 вида гръбначни животни и над хиляда растителни вида. Това е един от природно най-богатите райони в Калифорния. Езерото е на възраст поне 750 000 години, а според някои дори на 3 милиона години. Това го нарежда сред най-старите езера в САЩ.
След усилията на комитета, отделът по водоснабдяване и електроснабдяване в Калифорния издава заповед за защита на мястото през 1994г. От тогава езерото се пълни малко по малко с вода. През 40-те години нивото на езерото е било на 1995м. над морското равнище, а сега е 1948м. То се поддържа трудно поради това, че последните години в Калифорния са изключително сухи. Все пак е по-добре плитко езеро, отколкото никакво.
Галерия
Една човешка грешка до какво може да доведе. Красиво е, но неприятното е, че е токсично за човека… :/ Щеше да е приятно, ако човек можеше да се гмурка по дъното и да разглежда скалите, растенията и т.н.
🙂