Позитивното отношение към живота предпазва от деменция, повече отколкото правилното хранене или липсата на лоши навици.
Изследователи от Северозападния университет (САЩ) оповестили своите открития, направени въз основа на наблюдения на група от хора на възраст от 80 до 100 години по време на годишната конференция на Американската асоциация за научен прогрес, която се провежда в Остин (Тексас).
Групата, която учените наблюдавали, включвала 74 души, които са запазили в напреднала възраст отлични интелектуални способности, без да имат най-малки признаци на старческа деменция. Тестовете показали, че мозъкът на тези възрастни хора работи по-добре от този на 50-годишните.
Според професорът по когнитивна неврология Емили Рогалски, водещ автор на изследването, по-голямата част от участниците в проучването не са се придържали към здравословен начин на живот. 71% от тях пушели и 83% редовно консумирали алкохол. „Когато ги попитах защо те мислят, че живеят толкова дълго, някои от веселите стари дами предположили – това е така, защото ние сме с приятелите си всеки ден и пием мартини в пет часа“.
Никой от възрастните хора не следвал специална диета, всички те били любители на кафето, а някои не отричали хамбургерите и пържените картофи. Никой от тях не спял в продължение на осем часа на ден, както препоръчват лекарите, нощният им сън бил много по-кратък. Освен това никой от дълголетниците не бил твърде дебел. Анализът показал, че много високият индекс на телесна маса на възраст над 80 години увеличава риска от смърт. „Няма нищо лошо да си дебел, когато си млад, но в напреднала възраст няма нищо добро“ – казва в тази връзка съавторът на Рогалски професор Клаудия Кавас.
Това, което напълно обединявало всички участници, било личностната характеристика. Всички те не били загубили вкуса и любопитството към живота, отличавали се с позитивна нагласа, емоционална стабилност, с оптимистична гледна точка към всички проблеми, били много социално активни и имали много приятели. Средната възраст за пенсиониране сред участниците била почти 70 години. 18% от тях така и не се пенсионирали, а останалите, вече пенсионери, или започнали нова кариера, или осъществявали активна обществена работа. „Това отново потвърждава идеята, че самотата е мълчалив убиец“, казва Рогалски.
Учените изследвали посмъртно мозъка на десет участници в изследването и открили значителни структурни характеристики в него. И така, в мозъка на дълголетниците имало много специфични нервни клетки. Концентрацията на тези неврони била по-висока от средната за 80-годишните и дори по-висока от при 20-годишните. Невроните фон Економо се смятат за свързани със способността за социална комуникация, но също така са отговорни за високоскоростните връзки между различните области на мозъка. Особено големи клъстери на такива клетки са открити в предния циркулационен кортекс, регионът, отговорен за вниманието и работната памет. И тази част на мозъка на дълголетниците била по-плътна в сравнение с тази на 50-60-годишните хора. Рогалски и колегите й все още не знаят как излишъкът от неврони в мозъка на дълголетниците и липсата на признаци на старческа деменция са свързани.
В мозъка на някои дълголетници били намерени натрупвания на бета-амилоидни и тау протеини, с които често се свързва болестта Алцхаймер, но не се наблюдавали никакви симптоми на тази болест у изследваните хора. Освен това, у дълголетниците не се открила висока активност на гена APOE 22, за който се смята, че предпазва от деменция.
Откритията на Рогалски и колегите й предлагат напълно нов поглед върху причините за болестта Алцхаймер и други деменции. „Данните, които получихме, противоречат на всичко, което съм изучавала по този въпрос в продължение на десетилетия. Дори мисля, че трябва да спрем да правим изследвания и просто да започнем да използваме мозъка си по-активно “ – казва Кавас. – Примерът на тези хора е много вдъхновяващ – пият вино, кафе, увеличават теглото си, но мозъкът им работи. Може би това е нещо, което може да ни разкаже всичко.“
