При австралийските гарвани-певци (Gymnorhina tibicen) е установена положителна корелация между размера на групата и умствените им способности: птиците от големите ята по-бързо се справят с различни задачи за съобразителност. Освен това, положителна е връзката между когнитивните способности на самците и техния репродуктивен успех (броя на отглежданите малки птици). Резултатите са в съответствие с теорията, че социалността в групата насърчава развитието на интелекта.
Според хипотезата за „социална интелигентност“ или „социален мозък“, важен фактор за развитие на умствените способности е социалният начин на живот. Идеята се базира на факта, че животът в общността се изправя срещу индивида с много сложни и ресурсоемски интелектуални задачи, като разбиране на мотивите и намеренията на роднините, предвиждане на техните реакции в едни или други ситуации, манипулиране на поведението им в своя полза, формиране на определено отношение въз основа на „репутацията“ на всеки един от членовете на ятото, за да знае с кого да си сътрудничи и от кого е по-добре да стои настрана.
Очевидно начинът, по който социалността влияе върху развитието на умствените способности, зависи преди всичко от структурата на обществото. Например, може да се предположи, че ако в един колектив има сериозна конкуренция, това увеличава репродуктивния успех на индивида. И още: за разлика от високоразвития колективизъм, ценните навици могат до доведат до оглупяване, тъй като индивидите не трябва да се борят с всички трудности на самотата и се стига до своеобразно „икономисване” на разум.
Повечето проучвания в тази област се провеждат или върху животни в затворени помещения, или се основават на сравнение на различни видове. И двата подхода са свързани с методологически проблеми.
За да се разбере по-добре сложната взаимовръзката между социалността и интелекта е нобходимо да се изследва живота на дивите животни.
Учените са избрали като обект австралийските гарвани-певци или черногърбия гарван певец. Тези птици формират стабилни групи, които се различават по размер, имат йерархия на господство и практикуват колективна защита на територията и кооперативно развъждане.
В продължение на четири години (от 2013 до 2016 г.) учените наблюдавали 14 групи гарвани в парка Гилдфорд – предградие на Пърт, Западна Австралия. Птиците привикнали с хората и са били индивидуално етикетирани. Групите се различавали по размер: в най-малката имало само три гарвана, а в най-големата – 12 възрастни индивида. По време на наблюдението нямало преходи на гарвани от една група в друга, което потвърждава мнението за стабилността на ятата на гарваните.
За да оценят умствените им способности, на гарваните били дадени четири типа задачи:
- Тест „спирачен контрол“, което означавало да се потисне първото естествено желание, ако то не е рационално. За това покривали примамката с прозрачен пластмасов капак, отворен отстрани, но непроницаем от страната на птицата. „Правилното решение“ било тя да влезе отстрани и да вземете стръвта, е грешното – да клъвне пластмасата. Смятало се, че птицата се е справила със задачата, ако вземе правилното решение три пъти подред. И колкото по-малко се нуждаела от тренировъчни опити за това свое действие, толкова по-добър бил резултатът.
- Тест за асоциативно учене. Птицата трябвало да разбере, че храната винаги е под покритието на определен цвят. По време на теста на гарваните не са били давани възможности за втори опит: ако птицата клъвнела грешен капак, оставала без храна.
- Тест за преквалификация (обратно обучение). След като птицата научила, че храната трябва да се търси под капака на същия цвят, експериментаторите започнали да покриват стръвта с още един капак и да наблюдават колко бързо ще се преквалифицира гарванът.
- Тест за пространствена памет. Птицата трябвало да си спомни в коя от осемте затворени дупки има храна.
Тествани били общо 56 гарвани. Тестовете се провеждали в естествена среда за птиците, като се отчитал момента, в който птицата, която представлявала интерес за изследователите, била на най-малко 10 метра от роднините си, за да не се разсейва и да не й се пречи.
Във всичките четири теста най-добри резултати са показани от гарвани от големи групи. С други думи, било установено положително съотношение между успеха на решаването на задачите и размера на групата.
За всеки случай, авторите на изследването повторили тестването, като предлагали на птиците същите по смисъл задачи, но оформени различно. Резултатите били същите, а птиците, които се представили добре в първата серия от експерименти, показали добри резултати и във втория експеримент, и обратно.
Статистическият анализ показал, че успехът при решаването на различни проблеми е строго свързан: птиците, които се справят добре със задачи от същия тип, решават и задачи от други видове по-бързо. Тази зависимост позволява да се говори не само за способността за решаване на конкретни проблеми, но и за някои общи когнитивни резултати или обща интелигентност.
След това, учените решили да разберат как когнитивните показатели се променят с възрастта. За това били тествани млади птици, които се научили да летят преди 100, 200 и 300 дни. Както се и очаквало, с възрастта птиците ставали по-умни, но този процес бил по-бърз в големи групи. При най-младите, 100-дневните птици, нямало връзка между размера на групата и успеха при решаването на задачите. Нещо повече, в тази възраст нямало връзка между успеха при изпълнение на различни задачи, т.е. нямало причина да се говори за „обща интелигентност“. Но само 200 дни след началото на зрялата възраст ясно се проследявали двете взаимовръзки (между решаването на различни проблеми и между хитростта и размера на групата).
По този начин резултатите са в съответствие с идеята, че животът в голямо ято допринася за умственото развитие на гарваните.
