Детството на детето чудо
Уилям Джеймс Сидис е роден на 1 април 1898 г. в Ню Йорк. Той е син на евреи, които са емигрирали от Бердичев, който по онова време е принадлежал към Руската империя (днес е район Житомир в Украйна). Баща му Борис Сидис преподава психология в университета в Харвард и е един от най-големите психиатри и психолози в САЩ. Той става родоначалник на психопатологията, ангажиран с хипноза и групова психотерапия. Интересното е, че Борис критикува работата на Зигмунд Фройд и категорично се противопоставя на „безумната епидемия на фройдизма“. Като полиглот успява да внуши това качество на сина си от ранна възраст. Майката Сара завършва Бостънския университет през 1897 г., но оставя кариерата си, за да се посвети изцяло на образованието на Уилям. Родителите мечтаели да направят сина си гений, използвайки собствените си методи на образование, за които често били критикувани.
Невероятни способности
Може да изглежда невероятно, но на 18-месечна възраст Уилям можел да чете вестник „Ню Йорк Таймс“. Когато бил на шест години се обявил за атеист. Преди да навърши 8 години написал четири книги. Неговият индекс на интелигентност е изчислен от 250 до 300 (най-високата стойност в историята на IQ). На 11-годишна възраст постъпил в Харвард. Това обаче станало едва на втория път. Университетът не се осмелявал да поеме обучението на млад гений на 7-годишна възраст, когато родителите направили първия си опит за приемане в това учебно заведение.
През целия си живот Сидис страда от нервни сривове. Очевидно колосалното, неестествено внимание към детето, което било лишено от детство, му се отразило неблагоприятно.
Научен принос
Областите на знанието, в които оставя следа Сидис, включват американската история, космологията и психологията. Трябва да се каже, че той е написал изследване за алтернативната история на САЩ.
Сидис е бил колекционер на железопътни билети и е бил потопен в изследването на транспортните системи. Под псевдонима Франк Фалупа пише трактат за железопътен билет, който идентифицира начини за увеличаване на капацитета на пропусквателната способност на транспортната мрежа, която едва сега намира признание.
През 1930 г. получава патент за постоянен безкраен календар, в който се вземат предвид високосните години.
Колко езици е знаел Сидис
Знаел е около 40 езика (според други източници – 200) и свободно превеждал от един език на друг. Освен това създал изкуствен език, наречен Vendergood, във втората си книга, озаглавена „Книга на Vendergood“, която написал на осемгодишна възраст. Този език се основава на латинския и гръцкия, въпреки че присъстват елементи от немски, френски и други романски езици.
Отшелник
В социален план Сидис бил напълно пасивен. Като юноша той заявил, че не възнамерява да се жени, а иска да посвети живота си на интелектуално развитие. През 1919 г., малко след като напуснал Юридическия факултет, бил арестуван за участие в демонстрация по повод 1 май в Бостън и бил осъден на 18 месеца затвор. Арестът на един от най-младите випускници на Харвард бил широко разпространен в пресата и бързо превърнал Сидис в местна знаменитост. По време на процеса Уилям нарекъл себе си социалист. Баща му успял да убеди окръжния прокурор да не го изпрати в затвора.
Когато завели Уилям в санаториум, родителите му настоявали той да се промени, иначе го заплашвала опасност да го оставят в психиатрична клиника.
Трябва да се каже, че Уилям Сидис не бил щастлив човек. През целия си живот бил отровен от пресата, която тиражирала глупавите и абсурдни подробности от личния му живот на гений. А отношението на обкръжението му, като се започне от колегите му от Харвард, които го осмивали заради неловкостта му и заради това, че се отличава от другите, се отразявало крайно негативно на самочувствието му.
Последни години и смърт
През целия си живот Сидис работи като обикновен счетоводител, носел обикновени дрехи и напускал работата си веднага щом неговият гений бивал открит. Стремейки се да съществува незабележимо, той се криел от журналистите.
В Ню Йорк живеел отделно от родителите си и от дълго време се страхувал да се върне в Масачузетс заради евентуален арест. Занимавал се с колекционерство. Съдел вестници, които публикували статии за живота му.
Сидис починал от вътремозъчен кръвоизлив през 1944 г. на 46-годишна възраст в Бостън. Фактът, че баща му починал от същото заболяване на 56-годишна възраст през 1923 г., е интересен.
