Когато античните гръцки и римски писатели разказват за обичаите на жителите на Картаген – финикийска колония на бреговете на Северна Африка и столица на могъща средиземноморска държава, с ужас описват техните ритуали на човешки жертвоприношения.
Картагенците принасяли жертви на различни богове, но с особена жестокост се отличавало поклонението на Баал (Ваал) или, както те го наричали – Баал Хамон, бог на Слънцето и покровител на плодородната земя. На олтара на този бог изгаряли живи много хора: роби, военнопленници, но най-вече новородени бебета.
Според Диодор Сицилийски, в 310 г. по време на обсада на града, за да умилостивят Баал, картагенците изгорили живи 500 деца. От тях 200 били от семейства на аристократи.
По барелефи-стели на древната Финикия често изобразявали изгаряния на деца. Вярвало се, че душата на жертвата влиза в царството на Баал.
Дълго време сведенията за масовите човешки жертвоприношения били смятани за преувеличение на древните историци. Но през 1921 г. по време на разкопки в Картаген археолозите намерили странно място. Там открили няколко реда урни с овъглени останки на животни и хора. Погребенията се намирали под стели, на които били записани молби към Баал Хамон. Този участък се различавал от обикновено гробище и по възрастта на погребаните. Проучванията на антрополозите показали, че 85% от тях били на възраст до 6 месеца.
Така бил открит храмът на бога Баал, който потвърдил разказите на съвременниците на Картаген. Библейските текстове, които също описват този обичай, наричат храма „тофет“. Изчислено е, че в тофета се намират останките на повече от 20 хиляди деца, пожертвани за 200 години; тоест, по 100 на година. С други думи,в Картаген средно на 3-4 дни било изгаряно живо по едно бебе. Но жертвоприношенията не били равномерни във времето, а се извършвали на определени религозни празници – затова е явно, че наведнъж били изгаряни живи десетки деца.
По онова време принасяли в жертва най-различни неща: храна, напитки, птици, животни и хора. Два надписа от храма на богинята Танит в Картаген недвусмислено говорят за детски жертвприношения.
Диодор пише за бронзова статуя, в чиито ръце полагали детето. Жреците натискали лост, ръцете на идола се отпускали и бебето падало в пламъците. Докато то лежало в ръцете на статуята, роднините му го галели, за да не плаче.
Археологическите разкопки показали, че заедно с децата са жертвани птици и дребни животни – но костите на бебетата са много повече.
Във Финикия и нейните колонии рядко принасяли в жертва хора на зряла възраст. Но все пак историческите източници споменават за жертвоприношение на 3 хиляди пленници в Химера през 409 г. пр. Хр. като отмъщение за смъртта на цар Хамилкар в битка срещу сицилийските гърци през 480 г. пр. Хр. (странно е, че отмъщението закъсняло със 71 години).
В Картаген всяка година принасяли по един човек в жертва на бога Мелкарт – гърците го смятали също за Херкулес, откъдето и нарекли колоните на храма на Мелкарт „Херкулесовите стълбове“. Това останало като название на Гибралтар.
Римският историк Плиний описва ежегодния обичай на картагенците да принасят в жертва хора, като ги изгарят живи. Диодор разказва за жертването в чест на Баал на хиляди пленници, на първо място най-красивите. Той също пише, че по време на нападението на сицилийския цар Агатокъл през 312 г. пр. Хр. картагенците извършили масово жертвоприношение, за да умилостивят боговете си – тогава изгорили живи петстотин бебета. Според историка, обичаят на детските жертвоприношения бил често срещан в Картаген. За да опазят своите деца, някои семейства купували чужди, които отглеждали и давали да бъдат изгорени вместо собствените. Но самите картагенци приписвали поражението си от Агатокъл на гнева на боговете, които им отмъстили за принасянето на фалшиви жертви.
Страхопочитанието на картагенците пред Баал било толкова силно, че макар след падането на града римляните да забранили човешките жертвоприношения, стражата неведнъж залавяла жреци, които тайно изгаряли бебета в чест на това божество.
Разбира се, не бива да се мисли, че картагенците били необразовани и невежи – напротив, те били добре образовани и знаели целта на жертвоприношенията: да измолят благоразположението на идола.
Но култът към Баал проникнал и в самия Рим. Когато на трона седнал император Хелиогабал – който бил от финикийски род, по цяла Италия отнемали красиви момченца, за да бъдат изгорени в чест на божеството Елагабал, една от разновидностите на Баал.
Самите римляни се отнасяли крайно отрицателно към финикийската религия, включително заради жестоките жертвоприношения. Затова войните на Рим срещу Картаген били войни също и за защита на определени нравствени норми.
