юни 14, 2021
1322 Views

Валентиниан ІІІ – император с корона, но без власт

Автор:

Валентиниан ІІІ е последният от поредица императори на Римската империя, короновани в детството си, без да притежават истинска власт. Фигурата на легитимен император по онова време била необходима за стабилността на държавата – а реално империята се управлявала от тесен кръг приближени на владетеля.

Флавий Плацид Валентиниан е роден на 2 юли 419 година. Родителите му са сестрата на император Хонорий – Гала Плацидия, и съпругът й, патрицият Констанций. Малко преди смъртта си през 421 г. Констанций бил обявен за „август“ – една от императорските титли, и съвладетел на Хонорий. След смъртта на Хонорий, Гала Плацидия и децата й били заточени в Константинопол, а на трона седнал узурпаторът Йоан.

Гала Плацидия (дясно) и двете ѝ деца Валентиниан III и Хонория. Снимка: Уикипедия

 

Отначало владетелят на Изтока Теодосий II не се намесвал в делата на Италия. Но през 424 г. в Константинопол пристигнали пратеници на Йоан с предложение да бъде признат за законен император. Теодосий отказал. Малолетният Валентиниан бил сгоден за дъщерята на императора Лициния Евдоксия.

През пролетта на 425 г., след кратка военна кампания, войските на Теодосий пленили Йоан. Узурпаторът бил воден на магаре по хиподрума, след което осакатен и екзекутиран. На 23 октомври 425 г. Валентиниан бил коронясан в Рим като „август“.

В началото на управлението си малолетният император бил напълно зависим от Константинопол. Армията на Източната империя останала в Италия до 427 г. – нейният командващ Ардавур същата година взел титлата „консул на Запада“.

Важна група, с която централното правителство трябвало да преговаря, били военните на Западната Римска империя. Тук на преден план излязъл роденият в Дуросторум (Силистра) Флавий Аеций. По-рано той подкрепял Йоан и по заповед на узурпатора Аеций отишъл при хуните за помощ. Той довел техни отряди, но Йоан вече бил екзекутиран. Аеций убедил хуните да се върнат, като им било платено със злато. Поради добрите му отношения с тях имперското правителство било принудено да се съобразява с него.

Друга ключова фигура бил комитът Бонифаций, който отговарял за защитата на Северна Африка. Аеций и Бонифаций се стремели към по-високата длъжност „военен магистър“ и плетяли интриги един срещу друг. (Между другото, за термина „комит“, който в цивилния си смисъл означавал управител на определен държавен ресор – интересно е да се знае, че думата „кмет“ произхожда от названието на тази стара римска длъжност).

Солид на Валентиниан III, ознаменуващ сватбата му с Лициния Евдоксия, дъщерята на Теодосий II през 437 г. Снимка: Уикипедия

През 432 г. Бонифаций получил титлата военен магистър. Аеций бил назначен за консул с надеждата да укроти амбициите си. Но той започнал война с Бонифаций. Личните армии на двамата пълководци се сблъскали в битка край Римини. Аеций смъртно ранил Бонифаций с копие, но собствената му армия била разбита. Войната била продължена от племенника на Бонифаций Себастиан. Аеций отново избягал при хуните и се върнал с тяхна армия. Себастиан бил прогонен и така Флавий Аеций получил желаната длъжност „военен магистър“.

След 433 г. Аеций задълго става най-могъщия човек в Западната Римска империя. Позицията му не била разклатена дори в края на 430-те години, когато загубил подкрепата на хуните.

През 437 г. младият Валентиниан се оженил за дъщерята на Теодосий, с която бил сгоден по време на изгнанието си в Константинопол. Сватбата била демонстрация на единството на империите и на върховенството на Теодосий ІІ в нея.

През 439 г. кралят на вандалите Гейзерик нарушил мирния си договор с империята и превзел Картаген. След това вандалите опустошили Сицилия. През 441 г. Рим и Константинопол подготвили съвместен поход срещу тях, като командирите на Източната империя трябвало да играят водеща роля. Ала поради проблеми на източните граници, между Рим и Гейзерик бил сключен нов мир. Според него вандалите щели да плащат данък на империята за окупираните от тях земи. Освен това част от териториите в Африка се върнали под управлението на Рим.

Скоро след сключването на мира синът на Гейзерик, Хунерик се сгодил за дъщерята на Валентиниан Евдокия. Със сключването на брака обаче трябвало да се изчака, докато булката достигне брачна възраст. Независимо от това, крал Гейзерик поддържал мир с империята, докато Валентиниан бил жив.

Така ситуацията на Запад се стабилизирала. Валентиниан навършил пълнолетие и най-вероятно бил недоволен от позицията си на зависим император. Въпреки това, външната политика все още оставала в сферата на влияние на Аеций. Той поддържал високия си статус в правителството на Валентиниан, като запазил титлата патриций и длъжността военен магистър. През 446 г. се удостоил с трето консулство, което било рядкост в онази епоха.

Солидус на Валентиниан III. Снимка: Уикипедия

През 450 г. умрели Гала Плацидия и Теодосий II, които оказвали голямо влияние върху императора. Малко след това Валентиниан сгодил най-малката си дъщеря Плацидия с военачалника Майориан. Ако императорът нямал синове, теоретично зет му можело да наследи трона. В този съюз виждаме началото на конфликта между Валентиниан и Аеций.

През 451 г. Аеций спрял хуните в прочутата битка на Каталаунските полета. Година по-късно армията на Атила нахлула отново в Италия, но поради вътрешни проблеми се върнала обратно.

Самото съществуване на хунската заплаха крепяло позициите на Аеций в империята, защото нямало кой друг да ръководи армията срещу дивите орди. Но в 453 г. Атила умрял. След смъртта на опасния враг императорът решил, че вече не се нуждае от своя амбициозен военачалник.

Аеций бил убит на 21 септември 454 г. Пълководецът дошъл в двореца, за да обсъди нови предложения за набиране на пари. Посред разговора Валентиниан скочил и започнал да обвинява Аеций, че иска да го лиши от власт. Той се опитал да го успокои, но Валентиниан и неговият близък приятел Ираклий извадили оръжия и се нахвърлили върху Аеций.

Тялото на убития пълководец било изложено на форума. Императорът свикал Сената и повдигнал серия обвинения срещу мъртвия.

Но на 16 март 455 г. самият Валентиниан бил убит от заговорници по време на военни учения. Убийците били двама воини-хуни, вероятно от бившите букеларии (телохранители) на Аеций, които така отмъстили за своя господар.

Като равносметка може да се каже, че Валентиниан имал амбицията и дарби на лидер, но никога не бил подготвян да поеме истинска власт. За всички било удобно той да бъде само ритуална фигура. Това било голямата му лична беда. След неговото убийство последвало нашествие на вандали, а сетне и размирици, които окончателно разрушили Западната империя.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup