Само праведните и светиите могат да видят този град. Само истински вярващият православен християнин е достоен да чуе звъна на камбаните му.
Така гласи легендата за старинния и вълшебен град Китеж.
Той се намирал в северната част на днешната руска Нижегородска област, до село Владимирское. Някога град Китеж нямал никакви укрепления. По времето, когато татаро-монголите нахлули в Русия, нашествието им стигнало и до града. Когато видели наближаващите диви орди, жителите му се събрали и започнали да се молят на Света Богородица.
И станало чудо. Щом татарите се втурнали към Китеж, Света Богородица слязла от небето, а изпод земята бликнали мощни извори. Преди очите на татарския хан Бату и неговите войски целият град със своите църкви, дворци и богати къщи потънал в езерото Светлояр под нестихващ камбанен звън, за да не стане плячка за варварските орди.
Днес до някогашната църква „Казанска Света Богородица“ стои огромен камък, вкопан в земята. При по-внимателен оглед върху него ясно личи отпечатък. Местните жители твърдят, че това е следа от крака на Света Богородица и се покланят пред камъка като светиня. Множеството поклонници, които посещават тези места, са на същото мнение: дърветата около камъка са окачени с цветни ленти с молитви за помощ, лечение, решаване на най-различни проблеми. Тук всичко се сбъдва. Такава е легендата…
При посещение на езерото Светлояр има неписани закони. В него, например, не е разрешено да се плува. Но може да се пие водата му, която се смята за лековита.
Светлоярската вода е наистина доказано уникална по своя състав и ако се съхранява в продължение на години, не влошава качествата си. Това свойство, по мнението на химиците, се придава от хидрокарбонатно-калциевите извори на дъното на езерото. А според вярващите водата е свята заради град Китеж, който се намира там.
Най-интересното е, че в дните на православните празници от езерото Светлояр ясно се чува камбанен звън. Това явление е регистрирано с уреди от учените – но така и не може да бъде обяснено.
Проблемът е, че историците нямат никакви материални доказателства за съществуването на светия град. Съседният Малък Китеж, опустошен от ордите на Бату, днес е известен като Городец. А Голям Китеж? От него не са останали материални спомени. Но нали все някъде трябва да има поне някаква следа от него …
По време на геоложки проучвания на езерото Светлояр и крайбрежните райони, под съвременния релеф са открити кухини и падини. Предложена е версия: легендата за Китеж отразява естествен катаклизъм, в резултат на който се получило голямо свлачище и градът на брега на езерото потънал. Следователно, остатъците от легендарния Китеж трябва да се търсят на голяма дълбочина.
По време на една от експедициите, хидроакустици с помощта на съвременни уреди прослушали езерото и ясно зафиксирали звуци, подобни на камбанен звън.
А легендите продължават да разказват за срещи в околните гори с тайнствени старци, за монаси, които ходят по водата в сутрешната мъгла. И не са само легендите! В музея на село Владимирское може да се види снимка от 1930-те години – върху нея личи как жена подава милостиня, преди да влезе в подземното жилище на белобрад старец.
Днес образът на вълшебния град Китеж широко се използва в научно-фантастичната литература, киното и дори в компютърни игри, като символ на прекрасна и неразгадана тайна.
