Внедрените и вербувани агенти са най-ценните кадри на всяка разузнавателна служба в цял свят. С годините именно агентурната мрежа донесла десетки ценни държавни тайни на двете суперсили – Съветския съюз и Съединените щати. С помощта на внедрени „къртици“ не само се получавали строго секретни данни, но и се залавяли агенти на чужди държави.
Уилям Фишер
В етапа на изострени отношения със САЩ личността на Рудолф Абел (истинското му име е Уилям Генрихович Фишер) заслужава специално споменаване. Абел е един от най-продуктивните и успешни агенти, работили някога за Съветския съюз.
Кариерата на този разузнавач започнала много преди работата му в САЩ. Още по време на Великата Отечествена война Фишер служил в отряд, чиято задача била да подготвя саботажни групи за работа в тила на хитлеристките войски. В допълнение към преподаването на тактика и и взривно дело, Фишер отговарял за обучението на радисти в дизерсионно-разузнавателни групи, тъй като много преди началото на Великата отечествена война сам изпълнявал подобни задачи.
Той обаче изпълнил своята мисия на живота си в САЩ, където през 1948 г. бил прехвърлен с цел „контакти с ядрени специалисти“.
До началото на лятото на 1949 г. Фишер дава първите резултати, които Москва оценява по достойнство. Историците отбелязват, че именно благодарение на Фишер в СССР успели да ускорят процеса на създаване на съветската атомна бомба. По-специално, бързо се решил проблемът за миниатюризацията на заряда.
Съдбата на съветския разузнавач-нелегал обаче била драматична. Фишер бил предаден от собствения си колега – радиста Хейханен, изпратен да му помага. Той се оказал крайно неподходящ за такава работа – бил нестабилен психически, а стреса преборвал с много алкохол. Освен всичко друго, Хейханен пилеел парите, отпуснати от Москва за нуждите на съветската агентура в Ню Йорк.
След като радистът на Фишер получил заповед да се върне в Москва, Хейханен окончателно рухнал и се предал на ФБР. Почти веднага той издал и шефа си.
Но арестът на Рудолф Абел (както Фишер се представил пред агентите на ФБР) не донесъл желаните резултати на американците. Той не само не разкрил другите нелегални агенти и контактите си, но и въобще отказал всякакви разговори за сътрудничество.
На 10 февруари 1962 г. Уилям Фишер бил заменен за сваления над Свердловск американски пилот Франсис Хари Пауърс. Тази размяна влязла в историята като един от най-публичните контакти между двете разузнавателни агенции – за което били снимани много филми, базирани на тези шпионски перипетии.
Фишер си спечелил специалното уважение на двама американски граждани – държавния адвокат Джеймс Донован и президента Джон Ф. Кенеди, които отбелязали необичайните таланти и самообладанието на съветския разузнавач.
Борис Соломатин
Умението да се намери подход дори към най-плашливия чуждестранен „клиент“ и да бъде убеден да работи в интерес на разузнаването – това е вроден талант. Борис Соломатин, чийто звезден час настъпил по време на работата му „по американско направление“, бил точно такъв човек. Соломатин успял да организира събития, които по-късно и в КГБ, и в ЦРУ били наречени „вербовката на века“.
През 1967 г. той вербувал един от най-ценните служители на американските Военно-морски сили – офицерът за свръзка в оперативния щаб на Атлантическия флот на САЩ Джон Уокър.
Работата с Уокър, чието вербуване Борис Соломатин лично одобрил и така рискувал главата си (може би в буквален смисъл!), продължила 17 години.
Уокър предал на съветското разузнаване не само данни за разположението и състава на американския флот в определени оперативно-тактически направления, но и помогнал в изготвянето на план-анализ за движението и разположението на корабите на ВМС на САЩ във водите на Световния океан. Отделна заслуга на Соломатин бил фактът, че, имайки достъп до строго секретни данни чрез Уокър, съветските разузнавачи успели да получат информация за местоположението и маршрутите на бойното патрулиране на американските подводници с ядрено оръжие на борда. Информацията от него била колосална по обем и значение.
Благодарение на решението и работата на професионалния психолог Борис Соломатин, Уокър предал на съветските разузнавачи кодове, чрез които КГБ и ГРУ четели цялата кореспонденция на ВСИЧКИ ключови ведомства на САЩ – Министерството на отбраната (включително щаба на ВМС), Държавния департамент, Агенцията за национална сигурност и много свързани с тях учреждения. Освен това, Уолкър привлякъл роднини и близки приятели да работят за съветското разузнаване. Всички тези хора заемали сериозни постове в различни разузнавателни агенции и предавали безценна информация към СССР.
След ареста на Уокър и неговите помощници през 1985 г. президентът на САЩ Рейгън получил доклад, който отразявал реалния обхват на разузнавателната дейност на Уокър и неговите колеги. Историците отбелязват, че американският президент бил така вбесен, че едва не разбил телефона за специална връзка с Обединения комитет на началник-щабовете в собствения му кабинет. Но той все още не знаел, че пет години по-рано, отново под ръководството на Соломатин, бил вербуван Глен Майкъл Соутър – един от най-професионалните агенти в света.
Соутър предавал на съветските разузнавачи толкова подробна информация, че КГБ на СССР и ГРУ знаели точно кой от офицерите в Шестия флот на САЩ има зъбобол и кой зъболекар го лекува…
Вероятно ще изминат още 25 или 30 години – и нова папка с разсекретени имена и фамилии ще се окаже на разположение на журналистите.
Тогава вероятно списъкът на най-добрите и успешни агенти на сега вече руското разузнаване ще трябва да бъде обновен.
