В Средновековието малко наемнически части са постигнали такава слава, каквато има Варяжката гвардия. Съставена първоначално от северни воини от земите на Рус, Скандинавия, а по-късно и от англосаксонци, тя служи повече от три века като лична охрана на византийските императори и като една от най-ценените ударни части на империята. Византия разполага с много елитни формирования, но именно тези чужденци с тежки брадви, ризници и сурова бойна дисциплина остават най-разпознаваемият ѝ военен символ в очите на поколения хронисти.
Това, което прави този корпус толкова интересен, не е само екзотичният му състав. Историята му показва как една държава, прочута със сложна дипломация, придворни интриги и внимателно изчислена политика, съзнателно поверява охраната на трона си на хора, които идват отдалеч и нямат местни семейни, политически и дворцови обвързаности. В това има дълбока логика. Императорът има нужда от бойци, които не са свързани с византийските фракции, не зависят от местната аристокрация и са лично обвързани с него чрез клетва, чест и заплащане. Така се ражда една от най-прочутите военни институции на средновековния свят.
Северняците и пътят към Константинопол
Още в края на IX век Константинопол е един от най-богатите и привлекателни градове в Европа. Разположен на Босфора, между Европа и Азия, той е огромен търговски, политически и културен център, който привлича хора от всички краища на познатия свят. Сред тях са и т.нар. руси или варяги – скандинавци, които чрез реките на Източна Европа достигат земите около Новгород и Киев и постепенно изграждат собствени политически центрове.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
