Възход и падение на сабята

Отначало били мечовете.

Какво представлява мечът? Най-общо казано – право метално острие. Той може да е двуостър – тоест, заточен от двете страни. Или едноостър – сиреч, режещата част, острието да е само от едната страна. Най-известните едноостри мечове са прочутите японски „катана“ – които са смятани от мнозина специалисти за най-добрите мечове на всички времена.

Но, освен меча, съществува и друго подобно оръжие – сабята. Появила се като уникален пример за хладно оръжие на чергарите, сабята бързо навлязла във военния бит по цял свят. Каква е нейната отлика от меча? Сабята е с извито острие, което улеснява разрязването на бойното облекло на противника, тъй като острието „търка“ повърхността, върху която се стоварва – докато мечът удря пряко тази повърхност и разчита само на грубата сила на директния удар. Именно затова японският меч „катана“ обира възхищението на познавачите – защото съчетава предимството на двата типа оръжие.

Японски меч „катана“ – снимка: Уикипедия

Както често се случва, представителите на нередовните бойни дружини били първите, оценили по достойнство сабята – това били членовете на различни неофициални военни формации като казаци, разбойници, наемници, пирати. Но най-големият импулс за развитието на това оръжие дала редовната кавалерия.

От технологична гледна точка сабята се отличава от другите видове остриета със своята дъгова извивка, което й позволява да причини ужасни разрязвания. Между другото, повечето историци смятат, че основното оръжие на прабългарската кавалерия на кан Аспарух била именно сабята – и в много по-малка степен правият меч, с който обикновено художниците рисуват българските конници от онази епоха.

Ранносредновековна българска сабя от Върбица (възстановка). Източник – Уикипедия

При нанасяне на удар със сабя, благодарение на нейната извита конструкция, осигуряваща проникващо плъзгане, се гарантира тежко нараняване на живата сиила на противника. Освен това, удебелението в края на острието, наречено „елман“, придава на удара още по-чудовищна инерция, което причинява още по-страховит резултат.

Сабята можела да има различна форма и размери, в зависимост от тактическите нужди и географския регион, където се използвала. Така, например, най-ранните образци били с дължина 70-85 см.  Малко по-късно дължината на класическата сабя се увеличава, като достига 120 см. Средното отклонение на извивката на острието станало около 4.5 см, а широчината му – 3.5 см. Теглото на сабята варирала от 0.7 до 1.5 кг. Интересна особеност на сабите е и честото извиваване на дръжката по посока на острието – това допринася за допълнително увеличаване на инерцията на удара.

Както всяко хладно оръжиие, сабята се състои от няколко конструктивни елемент:

– ефес, който включва предпазител (кръстовина), ябълка (край) и дръжка;

– аванпост: първата четвърт от острието, най-силната му част;

– средният сегмент на острието, от който започва видимата извивка;

– „перо“, съчетаващо долната част и средния сегмент.

Независимо, че няма консенсус относно историческия и географския произход на сабята, обикновено я свързват с най-древните археологически находки. Най-старите от откритите образци са датирани от VII в. сл. Хр. на територията на днешна Украйна. За етническа общност, която за първи път използва сабята като оръжие, се смятат тюркските народи.

Явно номадите се оказали първите притежатели на саби точно, защото конникът най-добре може да оцени предимството на режещия пред директния удар. От техническа гледна точка сабята вероятно се е появила вследствие на развитието на меча с едностранно заточване. Подобен ход на събитията е предварително определен от самото естество на кавалерийската битка, когато най-често се нанасят низходящи и хоризонтални удари. В същото време реалностите на конното сражение изискват по-леко и в същото време дълго оръжие, което позволява да се нанасят инерционни удари отвисоко. Така на военно-историческата арена се появила сабята.

Първоначално, като прерогатив на номадите, сабите се разпространяват в Централна и Южна Азия, също и в отделни части на Източна Европа. През XV-ти век в Русия и ХVІІІ-ти век в Западна Европа сабите започват да се срещат постоянно, заменяйки остарелите технологично мечове. Вече нямало стоманени рицарски брони, които трябвало да бъдат разбивани с тежкия прав меч. А сабята се справяла много по-добре с разрязването на новите униформи.

В резултат на това до края на XIX-ти век тя станала основното хладно оръжие на повечето армии в света, широко използвано успоредно с все повече развиващите се огнестрелни оръжия.

През Втората световна война все още се използвали масови кавалерийски формирования – най-вече в армиите на Полша и Съветския съюз, където сабята била неотменим елемент от въоръжението. Има снимки от войната, на които се виждат полски кавалеристи, които атакуват със саби немските танкове.

Но, заедно с приключването на войната, дошъл и краят на сабята като основно бойно оръжие. Тя останала като спомен за славни времена и красив елемент от декоративния интериор.

снимка – Уикипедия