дек. 3, 2020
241 Views

„Вечният предател“ Люй Бу

Автор:

Люй Бу живял в Китай през ІІ век. Епохата била неспокойни. Властта на империята Хан се клатела, навсякъде избухвали въстания. Армията не била достатъчна и местните управители трябвало да потушават бунтовете със собствени сили. В този труден период в гарнизона на една от провинциите се записал младият воин Люй Бу.

Оказало се, че той владее добре военното изкуство и през 189 г. бил включен в отряд, който поел към столицата Лоян, за да помогне на една от придворните групи в постоянните междуособици. В столицата младежът бил забелязан от могъщия военачалник Дун Чжо. Той поканил воина на гости и му обещал високи постове и много пари, ако премахне своя командир, който се бил намесил в придворните интриги. Люй Бу помислил и… се съгласил: убил своя военачалник, отрязал главата му и я занесъл на „поръчителя“. Той спазил думата си и дори го осиновил.

Илюстрация към романа “Трицарствие”. Снимка: Уикипедия

 

Скоро Дун Чжо с помощта на интриги и убийства се оказал най-близкият човек до трона. Той дори можел по свое желание да сменя императори, което и сторил няколко пъти. Накрая на китайските феодали това им втръснало и те решили да си разчистят сметките с разпасалия се велможа. Речено – сторено: съставили коалиция, която поела с голяма армия към столицата. Люй Бу водил няколко битки с враговете на своя осиновител – но му пречели другите пълководци, които завиждали на успехите на младия фаворит. Дун Чжо бил принуден да избяга заедно с верните си хора и императора. Тъй като върховният владетел все още оставал при него, столицата също била преместена – от изгорения Лоян в Чанян. Въпреки, че враговете победили, те претърпели тежки загуби и не посмели да го преследват.

В Чанян страховете на осиновителя на Люй Бу рязко се засилили. Той винаги го държал при себе си като телохранител. А когато се ядосвал (което се случвало често), започвал да хвърля копия по него. Младият воин ловко ги избягвал, но неприятното чувство оставало. На всичко отгоре, Люй Бу имал бурна любовна връзка с една от наложниците на осиновителя си и се боял, че това може да се разкрие.

Люй Бу убива предишния си господар Динг Юан. Снимка: Уикипедия

Един от императорските министри, комуто също бил омръзнал властолюбивият велможа, се възползвал от ситуацията и директно му предложил да убие Дун Чжо. Люй Бу отказал да участва в заговора, защото все пак го чувствал като баща. Но министърът настоял, че Люй Бу няма никакъв синовен дълг към Дун Чжо, тъй като между тях не съществувала кръвна връзка. Воинът помислил и… се съгласил. Той лично убил своя втори баща. Благодарният министър, който успял да заеме по-висок пост в двора, го обсипал с пари и почести. Обаче военачалниците, верни на Дун Чжо, били против убиеца на своя пълководец. Те събрали армия срещу него. Когато наближили щаба на Люй Бу, той заявил, че не иска напразни жертви и предложил всичко да се реши чрез двубой. Оседлал верния си кон на име Червен заек и победил най-силния воин на враговете. Но все пак си дал сметка, че няма сили да води война и избягал с няколкостотин верни войници.

Люй Бу започнал да скита из Китай. За негова изненада никой не искал да го наеме на служба – всички вече знаели, че е убил двама от господарите си, наричали го „вечния предател“ и нито един феодал не искал да се свързва с такъв човек. Все пак с огромни подкупи той заел поста губернатор на една от провинциите. Но искал повече, затова подготвил метежи в съседния регион, където управлявал военачалникът Цао Цао. Завладял почти половината от владенията му. Ала войната се затегнала. Никой не успявал да спечели надмощие.

Скоро в Китай се появил нов претендент за императорския трон – Юан Шу. Той бил далечен роднина на императора. Успял да спечели Люй Бу на своя страна и дори се канел да ожени сина си за дъщерята на своя нов съюзник. Но нито сватбата, нито съюзът се състояли: Люй Бу размислил и решил, че законният император ще му плати повече. Юан Шу се вбесил и обявил война на изменника.

Карта, показваща основните военачалници от династията Хан през 190-те години, включително териториите, контролирани от Люй Бу, след като той превзе контрола над провинция Сю от Лиу Бей. Снимка: Уикипедия

Люй Бу нанесъл няколко сериозни поражения на войските на Юан Шу. Но бил недоволен от факта, че някои от императорските военачалници завладявали провинции и трофеи преди него и не му оставяли нищо за плячкосване. След известно време решил отново да смени съюзника си… и предложил съюз на Юан Шу.

Това му предателство обаче се оказало фатално. След известно време той бил обсаден от своя стар познат Цао Цао. Когато Люй Бу изпратил пратеници до Юан Шу за помощ, той отказал. След три месеца пълна блокада войските на Люй Бу, заедно със своя предводител, се предали. Според легендата, преди това Люй Бу помолил войниците си да отрежат главата му и да я предадат на Цао Цао. Но никой не се съгласил.

Завели вързания Люй Бу при Цао Цао. Там пленникът предложил на врага услугите си като наемник. Слисан от такава наглост, победителят дори не намерил веднага какво да каже – но след това заповядал да бъде обесен и да се отсече главата му, която била изпратена на императора. Така главата на известния наемник дълго време висяла пред портите на столицата за назидание на всички бъдещи предатели.

1100 години по-късно, през ХІV век, образът на Люй Бу бил силно романтизиран благодарение на романа „Трицарствие“, където е представен като най-смелия воин в цял Китай, но не много способен пълководец. Този роман се смята за най-великото произведение на китайската литература и по негови сюжети са поставени множество театрални спектакли и заснети редица филми.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu