В историята на военното изкуство краят на Средновековието често се свързва с епохата на т. нар „Италиански войни“ – продължителен половинвековен конфликт за контрол върху богатия Апенински полуостров.
През този период значението и числеността на тежко въоръжената кавалерия от типа на френските „жандарми” започват да намаляват – а пехотата и артилерията получават качествено нова организация и обширно място на бойното поле. Дълбоките построения от типа на „баталиите“ на швейцарците и германските ландскнехти, компактните испански „терции“, мускетарските роти – всички те се превръщат в символи не само на Италианските войни, но и на възраждането на пехотата; въобще, на военната зора на Новото време.
Не трябва обаче да се мисли, че конницата съвсем изчезва от тогавашните армии. В организацията на кавалерията също протичат големи реформи: във войските се появяват нови видове конница, подобрява се въоръжението и тактиката за неговото използване. И ако германските императори успяват да създадат линейна кавалерия, способна да води огнева битка и да се бори в строго определена формация, то при леките конници всичко било доста различно.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
