Вернер фон Браун е ключ към две епохи – на разрушението и на изследването. Като млад германски инженер той стои зад Фау-2, първата оперативна балистична ракета. Като американски ракетен архитект води екипа, изстрелял Apollo към Луната. Между тези полюси лежат морални въпроси: членство в НСДАП и СС, принудителен труд в производството на Фау-2, „операция Paperclip“ и трансформацията му в икона на американската космическа мечта. Историята на Вернер фон Браун е урок за това как технологичният гений може да бъде употребен – и злоупотребен – от различни режими.
Ранни години и пътят към ракетите
Роден през 1912 г. в Прусия, Вернер фон Браун още като тийнейджър се увлича по космическата фантастика и работата на Херман Оберт. Той съчетава музикална чувствителност (пиано, челo) с математическа дисциплина и експериментаторска смелост. Присъединяването му към Германското общество за космически пътувания го отвежда към ранни тестове с течногоривни двигатели – технология, която ще определя кариерата му.
Пеенемюнде, Фау-2 и „тъмната страна“ на иновацията
През 30-те години армията разпознава потенциала на ракетните опити. В комплекса Пеенемюнде Вернер фон Браун оглавява инженерни екипи, които довеждат до A-4/Фау-2 – свръхзвукова ракета с течно гориво, първият човешки обект, проникнал в близкия космос по време на полет по балистична траектория. Техническото постижение е безспорно: инерциално управление, турбонасосни агрегати, аеродинамични стабилизатори. Но стратегически Фау-2 е оръжие на терор: удари по Лондон и Антверпен с ограничена военна ефективност и огромна цивилна цена.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
