В началото на IX век Източната Римска империя изглежда като държава, която живее върху спомена за собственото си величие. Някога император Юстиниан е мечтал да възстанови Средиземноморската империя на стария Рим. Африка, Италия и части от Испания отново са попадали под властта на Константинопол. Но три века по-късно този свят е почти изчезнал. Ломбардите притискат византийските владения в Италия, славяни и българи разклащат Балканите, а арабските завоевания отнемат Сирия, Египет, Северна Африка и голяма част от старото богатство на империята.
И все пак тази история не е само разказ за упадък. Между IX и XI век се случва нещо, което често остава в сянката на по-късната катастрофа при Манцикерт и кръстоносните удари срещу Константинопол. Източният Рим не просто оцелява. Той отвръща. В продължение на около век и половина серия от императори, генерали, администратори и войници успяват да обърнат посоката на историята. Византийската Реконкиста е този драматичен момент, в който една уж отстъпваща империя отново става най-силната държава в Източното Средиземноморие.
Империя на ръба
Около 800 г. Византия е далеч от образа на непобедимата Римска империя. Тя вече не контролира старите си житници, големите си източни провинции и богатите брегове на Африка. Арабските флоти се превръщат в кошмар за Егейско море. През 827 г. започва мюсюлманското завладяване на Сицилия, а политически изгнаници от Ал-Андалус превземат Крит и създават емират, който скоро става база за постоянни пиратски нападения.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
