Прочутият КГБ (Комитетът за държавна сигурност – Комитет гогударственной безопасности) на СССР се състоял не само от разузнавачи, контраразузнавачи и специални служители, които наблюдавали дисидентите. Освен тези служби, той имал собствени въоръжени подразделения с много широки функции и правомощия.
Малка част от въоръжената сила на КГБ можело да се види всеки ден на Червения площад. Там, зад високите стени, бил дислоциран Кремълският полк. Неговата задача била да охранява Кремъл и Мавзолея на Ленин, да участва в тържествените ритуали и в посрещанията на чужди делегации. Смяната на караула при Мавзолея била впечатляващо зрелище – гвардейска маршировка, отработени движения, бляскави униформи и оръжия. В Кремълския полк се подбирали най-добрите от добрите. Упражненията за тържествените ритуали били доведени до върховен артистизъм и по натоварване можели да се сравнят само с тренировките на олимпийските шампиони.
Елитността на полка била подчертана и в елементите от униформата му. Върху сините пагони били извезани златните букви „ГБ“. Точно така – а не „КГБ“. По този начин сякаш се отхвърляло обикновеното подчиняване на Комитета, а полкът се изравнявал йерархично с него, поради отговорността на задачата, която изпълнявал – охраната на първите лица в съветската империя.
Кремълският полк съществува и днес, като официалното му название е „Президентски полк“. Тържествено-парадните му функции са увеличени – от април до октомври веднъж седмично се осъществява тържествен развод на караулите с ефектни упражнения с оръжие.
Това привлича хиляди туристи. Най-зрелищната част от спектакъла е изпълнението на кавалерийски маршове. Парадните облекла на Президентския полк са по модели на тържествени униформи от ХІХ-ти и 50-те години на ХХ-ти век.
Но разбира се, само с маршируване и красиви униформи не може да се осъществява пълноценна защита на държавата. За случаи на въоръжени бунтове и метежи съществувала дивизията „Дзержински“, която била създадена още от Ленин с цел охрана на самия него и съратниците му. Вярно е, че тя официално била към МВР, но това била обикновена формалност. КГБ имал правото да замаскира своите структури под всякакви форми, щом ставало дума за държавния интерес.
По-късно, послушните историци разказвали на пионерите, че цялата охрана на Ленин се била състояла само от четирима души – но „забравяли“ за дивизията с 18 000 бойци, артилерия и курсантите от кремълските картечни курсове. Отделно „вождът на световния пролетариат“ се охранявал от 10 полка, попълнени само от латвийци.
Освен Кремълския полк и дивизията „Дзержински“, на КГБ били подчинени и други военни части. Така например, важна роля играели правителствените Свързочни войски. Те осигурявали точна и непрекъсната връзка с всички комитети, министерства, ведомства, републики, области, градове и райони; с космодрумите, изпитателните полигони, големите заводи и фабрики, рудниците, лагерите и затворите, с всички военни окръзи, дивизии и с „братските партии“. Логистиката на цялата тази огромна структура се състояла от апаратури, кабели, комутатори, шифровъчни машини, прослушващи пунктове и т. н. Всичко това трябвало непрекъснато да се изгражда, модернизира, експлоатира и защитава – за което били необходими многобройни военни части. В тях подбирали най-сигурните и верни хора – нали те всеки ден слушали и узнавали чужди тайни, които нямали право да споделят с никого, освен със своите командири.
Но основната военна сила на КГБ била съсредоточена в 9-те погранични окръга. Именно там се намирали масата войски на Комитета с танкове, артилерия, бойни кораби и вертолети. За граничари били подбирани специално проверени войници и офицери, за които било сигурно, че няма да избягат на Запад.
Освен въоръжените сили на КГБ, съществували и Вътрешните войски, подчинени на МВР – Министерството на вътрешните работи. Те също били групирани в дивизии, полкове, батальони и имали на въоръжение танкове и артилерия.
А в най-мощния военен механизъм в СССР – Съветската армия, към всяка военна единица имало специален офицер от КГБ – „особист“. Неговата задача била да наблюдава морално-нравствения и идеологически климат сред офицерите и войниците. Той внимателно събирал информация и я изпращал до ръководството си.
По този начин цялата въоръжена мощ на Съветския съюз била под железния контрол на КГБ.
