background img
май 1, 2018
1952 Views

Впечатляващият начин, по който думите променят начина, по който възприемаме цветовете

Автор:

Цветовете, които виждаме в света не са възприятие единствено на зрението ни. Езикът, който говорим, може да повлияе върху способността ни да разпознаваме цветовете.

Броят на думите, който даден език има за цветовете, може да варира – от няколко термина ( както в езика баса, употребяван в Либерия, където използват само два термина – един за топлия спектър цветове и втори за студения спектър) до 11 термина (в английския език) и 16 термина (в японския език).

Изследователите дори са предложили йерархия в зависимост от това колко термина за цветове има в даден език. Ако в езика има само два термина, то те винаги се отнасят за черния и белия цвят (тъмно и светло). Ако в езика има три термина, то третият цвят почти винаги е червено. И така нататък със зеленото, жълтото и синьото.

Кои цветове имат имена в дадения език влияе върху човешката способност да ги вижда и различава. В японския, руския и гръцкия например се използват термини, които да разграничават светлосиньото от тъмносиньото. Докато един англоговорящ би погледнал една небесносиня блуза и една тъмносиня, и би казал: „Виж, тук има две сини блузи!“. Японецът от своя страна не би се съгласил с това твърдение, точно както ние не бихме се съгласили с твърдението на народа, употребяващ езика баса, че червеното, оранжевото и жълтото са един и същи цвят.

Въпреки това, ако прекарате известно време в чужда страна, в чийто език има по-малко термини за цветове, вие също бихте започнали да разграничавате по-малко цветове. Според едно проучване, гърците, които прекарват години в Англия, спират да правят разлика между своите различни сини цветове (galazio и ble) и започват да ги поставят в една и съща категория – синьо.

Влиянието на езика разбира се не се отнася единствено до дрехи. Докато съвременният японски език има две различни думи – една за зелено и една за синьо, в стария японски език се използва един термин, който е общ за двата цвята – “ao”. Тази историческа връзка между зеленото и синьото все още бива използвана. Японските светофари например използват цвета „ao” така, както ние използваме зеленото – знак, че можем да пресечем улицата. Но това означава, че в Япония понякога светофарите светят синьо, вместо зелено. Няколко други езика имат един общ термин, който се отнася до зеленото и синьото – лингвистите го наричат „grue”. Това са виетнамският, уелският и пущунският.

Изглежда, че като цяло хората са по-добри в разграничаването на топлите цветове като червено и жълто, отколкото в студените – като синьо и зелено. В проучване, проведено през октомври 2017 година, учени установяват, че в различните култури и езици на хората им е по-лесно да комуникират относно топли цветове, отколкото за студени. Изследователите предполагат, че цветовете, които можем да опишем, са свързани с нещата, които са важни за нас – предметите (или нещата, за които говорим) обикновено са в топли цветове, докато фонът, задният план, обикновено е в студени цветове. Те също твърдят, че причината някои езици да развият повече термини за цветове от други е свързано с индустриализацията.

След като изучават боливийци, англоговорящи от Бостън и членове на амазонското племе Tsimane, изследователите откриват, че хората от Tsimane не използват цветове, за да описват предмети от природата, с които са свикнали, като банан например. Те използват цветове, за да опишат изкуствено оцветени предмети (като червена чаша). Затова изследователите предполагат, че индустриализацията е увеличила броя на термините за цветове в даден език, тъй като единственият начин да разграничим дадени предмети, е чрез техния цвят.

Категория:
Любопитно · Наука · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title