Всеки в наши дни има смартфон. Повечето хора не могат да живеят без такива устройства. Жалко е, че всички сме пристрастени към тях. Превърнали сме се в смарт зомбита. Ако не ги сменяхме всяка година с нов модел, можеше просто да се оженим за тях. Защо ги използваме толкова много и пренебрегваме вредите, които причинят на живота ни?
Кога е бил последният път в който сте имали добър сън?
Колко пъти сте лягали, само за да вземете телефона и да започнете да проверявате новини, имейли или социални мрежи?
Мобилните приложения крадат нашия сън. Когато си лягаме, нашите телефони също трябва да почиват. Но това рядко се случва. Докато лежим, чуваме сладкия зов на някое приложение. Преди да разберем, отново сме в хипнотичния контрол на смартфона.
Освен това светлината на екрана подтиска мелатонина и пречи на заспиването.
След това дори и да оставим телефоните, цялата тази информация занимава умовете и пречи на съня. И просто лежим в леглото, чакайки да заспим, а сънят не идва и пак вземаме телефоните. И така може да осъмнем.
Крадци на времето за любимите хора
Фокусирайки се върху смартфоните, лишаваме любимите хора от вниманието си. А уж са направени така, че да обединят хората и да направят света по-свързан.
Докато сме заети да се свързваме с колеги, приятели от другата страна на света или с непознат противник, когото в момента смазваме във виртуална игра, ние сме далече от хората, които са в стаята до нас.
Когато близките ни имат нужда от нас, но не могат да ни дръпнат от телефоните, се чувстват пренебрегнати и самотни. Ако не можем да дадем на близките си времето и вниманието, което заслужават, те с право са недоволни и изпитват ревност.
Преди да се осъзнаем, отношенията ни със смартфоните, стават единственото нещо, което ни вълнува. Заменяме истинските отношения с виртуални.
Губим директното общуване
Преди време хората са се свързвали помежду си чрез комуникация лице в лице. С интимността и връзките, породени от този тип социален контакт, хората успявали да изградят силни връзки.
С течение на времето технологията се превърна в посредник на нашите разговори, първо с телефони, после чрез имейли, текстови съобщения, чатове, социални мрежи. В толкова много ситуации хората вече не общуват директно помежду си.
Използването на смартфони донякъде помага за самотата на срамежливите хора. Трудно е, когато си самотен и жадуваш за контакт с другите, но въпреки това си твърде срамежлив, за да излезеш навън и да осъществиш тези контакти. Колкото по-самотен и срамежлив е човек, толкова по-голяма е вероятността той да бъде пристрастен към своя смартфон. Но фактически и общителните хора са пристрастени към своите телефони.
Бояджиеви не са единствените в нашият квартал
Сигурно сте виждали всички красиви, перфектни моменти, които хората публикуват в социалните мрежи. Всеки знае всичко за всеки – всички места, които посещават и готини играчки, които купуват.
Има една стара поговорка за необходимостта да сме в крак с „Бояджиеви” – онова семейство от нашия квартал, което използваме като еталон за социалната класа, която искаме да поддържаме.
Бояджиеви имат лъскава, нова луксозна кола. Какво си мислят хората за 10-годишния ми Седан с малко ръжда, пълзяща по вратата?
Те организират голямо парти за детето си в комплект с подскачащ замък. Всички ще ме смятат за неудачник, ако не направя и на моето такова?
За съжаление смартфоните и интернет значително разшириха нашите квартали. Вместо да гледаме само съседите си всеки път, когато поглеждаме в смартфона, безброй хора ни позволяват да надникнем в живота им, показан по най-перфектният начин.
Всеки път ни посрещат нови публикации, показващи всички невероятни неща, случващи се на хора по света. А нашата реалност не съответства на това. И това съревноваване с Бояджиеви по целия свят може да доведе до ниска самооценка, неудовлетворение от живота и депресия.
Усещане, че ще изпуснем нещо
Завидели на хората и ние искаме всичко каквото те правят, искаме го сега, за да сме като тях, за да сме в крак с другите, за да не пропуснем възможността.
Това усещане ни кара да правим импулсни покупки, да влизаме в дългове, да се затрупваме с вещи, които всъщност не са ни нужни и не можем да си позволим.
Най-скъпият член на нашето домакинство
Сигурно ви се е случвало да влезете в магазин за мобилни услуги, да регистрирате основна услуга за разговори и да получите безплатен телефон? Тези дни изглеждат отдавна отминали. И всеки път ви предлагат нов. И той съвсем не е безплатен, дори излиза по-скъпо. Увлича ни в големи месечни сметки. Покрай телефона трябват и аксесоари, зарядно, калъф, желани платени приложения, антивирусни програми.
Имаме нужда от все повече мегабайти и място за съхранение на снимки.
Оглупяваме и не се развиваме
Гугъл знае всичко, защо да се затрупваме с информация. И ако нета спре се чувстваме безпомощни.
В миналото получаването на отговори изискваше труд. Трябваше да потърсим експерт, да отидем в библиотеката и да прочетем книга или да експериментираме и да разберем сами. Всичко това оставяше отпечатък и беше по-трудно да се забрави, а и процесът водеше до развиване на паметта. В наши дни информацията се получава толкова лесно, че намирането й вече не е приключение.
Можем ли да четем карта или да шофираме по памет?
Когато се налага да пътуваме до място, на което никога не сме били или някъде където не ходим често, вадим смартфоните си, за да намерим упътвания. В миналото хората са изграждали в главите си ментална карта от предишен опит и научаване и намирали места чрез собственото си чувство за посока. Служели са си и с хартиена карта, по която рисували маршрут до желаната точка.
Ученето на нови маршрути и как да се ориентираме самостоятелно изгражда пространствени карти в мозъка ни. Разбираме разстоянията между местата, къде се намират помежду си и как да се придвижваме от едно място на друго. Ние придобиваме способността да гледаме на света около нас и активно да планираме движението си.
За съжаление, с GPS, които винаги е достъпен чрез нашите смартфони, тези пространствени карти често не са добре изградени. Ние сме фокусирани върху нашите телефони, вместо да интерпретираме света около нас знаейки, че упътванията винаги ще бъдат достъпни. Но ако изведнъж изчезнат, рискуваме да се изгубим. Така благодарение на смартфоните се придвижваме лесно, но губим способността за ориентиране без тях.
Новата фобия – страх от загуба на достъпа до нашите телефони
Номофобията е страхът да не загубим достъп до нашите смартфони, независимо дали заради изтощени батерии, загуба на сигнал или загуба на самия телефон. Изследванията показват четири основни източника, които подхранват този страх: невъзможност за комуникация, загубена връзка, загуба на достъп до информация и загубено удобство.
Ние сме зависими от телефоните. Тези устройства правят живота по-лесен и удобен, но ни правят и по-безпомощни, привързвайки ни към тях.
Нямаме време да свършим нищо
Често ли не ви достига време? Имаме да мислим и да правим безброй неща, а тези малки устройства изкусително крадат от вниманието ни.
Ако изведнъж се окажем без телефони и интернет, ще ни се освободи толкова много време, чак да се чудим какво да правим.
Както всяко нещо и смартфоните си имат две страни – те могат да са полезни и вредни. Ако успеем да ги контролираме, вместо те нас – ще се ползваме само от полезните им качества.
