Ву Жао – красива и образована благородничка. Тя е родена в богато семейство, чете много книги и често пътува из страната заедно с любящия си баща. Ву става любовница на по-възрастния от нея император Таизонг, когато е само на 14 години.
По онова време жените, които нямали деца, били изпращани в двореца, за да работят като прислужници или да се грижат за децата в двора. Ву била една от тези момичета. Година по-късно, тя привлича вниманието на наследника на императора – Ли Зи, който я прави своя любовница веднага след като сяда на престола.
Три години по-късно тя ражда двама сина, а скоро след това на бял свят се появява и дъщеря им, която почива много малка. Ву обвинява съпругата на императора – Уанг , че е удушила момиченцето и успява да го убеди да премахне съпругата си и да превърна самата нея в императрица. Твърди се, че след това предложение, Ву отрязва ръцете и краката на законната императрица и хвърля тялото й във вана с вино, за да се удави. Тези действия на Ву засилват властта й в двореца.
Година по-късно сина на починалата Уанг е премахнат като наследник на императора и неговото място е заето от сина на Ву – Ли Хонг. Много скоро след това императорът се разболял при доста мистериозни обстоятелства, а някои твърдят, че именно Ву е била причината за болежките му. След като здравето му сериозно се влошава, Ву взема властта в свои ръце и през 666 година започва да действа като напълно равна на съпруга си, дори присъства на срещите му, скрита зад стъклена стена.
За да предизвика и премахне вярванията на Конфуций, че жена не би била склонна да управлява, Ву започва битка за правата на жените, вкарвайки закони, изискващи момичетата да изучават биографиите на известни жени, повлияли за промяната в света, както и да дава на членки на майчиното си семейство важни и високи политически постове.
След като минават три години, тя премахва опонентите си по най-различни начини, но всички включват убийство или пълно заличаване. Изглежда никой не бил в безопасност около Ву. Дори синът й, който бил наследник на трона, починал при неизяснени обстоятелства, след като оспорил влиянието на майка си. Брат му Ли Сиан заел мястото му на трона, но много скоро след това бил заточен на изгнание и се самоубил. Третият син на Ву – Ли Зе вече бил законният наследник, но след като заема престола през 683 година бил премахнат от трона от майка си в рамките само на шест седмици. Четвъртият и най-малък син на Ву станал император, но майка му открито управлявала от негово име. През 690 година тя успява да го склони да се откаже от трона, провъзгласявайки се за главата на нова династия – Жао. След това се прекръства на Ву Зетиан.
Колкото и брутална да изглежда Ву Зетиан във властта си, нейното управление оказва положително влияние на живота в Китай. Тя създава реформи в образованието с цел талантливите хора да имат шанс за развитие, независимо от какво семейство са – бедно или богато. Зетиан засилва производството на култури, намалява данъците и наказва строго онези хора от правителството, които държали да вземат повече пари от населението. Императрицата засилва армията и международните отношения на Китай. Ву завършва завладяването на Корейския полуостров и превръща будизма в предпочитана религия за сметка на даоизма.
Ву умира след 15-годишно управление, на 82-годишна възраст и оставя зад себе си силен и проспериращ режим и социална стабилност. Тя се превръща в най-възрастния владетел в китайската история. Погребана е в провинция Шънси, централен Китай. Въпреки всичко, което успява да постигне за благоустройството на Китайската държава, историците не се отнасят особено мило с нея, описвайки я като човк, който „има сърце на змия и характер на вълк“ и като жена „ мразена от богове и хора“. В днешно време обаче, много учени и историци твърдят, че бруталността й не е била по-различна от тази на мъжете императори по онова време.
