Малко хора знаят, че по българските земи за един период от време се развива най-забележителната и напредналата култура изобщо в Стария свят. Тя се характеризира с много високи образци, като златни съкровища, архитектура и икономически отношения, каквито няма засвидетелствани никъде другаде по това време. Това дава основание на някои изследователи да говорят за „първата световна цивилизация“ (хотнишко-варненска) тъкмо в българските земи. Тъй като тя е значително по-ранна от другите, развили се в Месопотамия и Египет (Ур, Урук, Лагаш и пр.), бива посочвана за най-ранната известна цивилизация в света. Други учени пък отбелязват, че е пресилено да се говори чак за цивилизация, защото все пак тази култура не притежава своя писменост, която да е разчетена и да носи потвърдени сведения в наши дни. Но така или иначе, цивилизация или протоцивилизация, това е въпрос на интерпретация и на научни спорове.
Какво трябва да знаем за тази „хотнишко-варненска“ култура всички? Тя се датира в V хил. пр. Хр.(каменно-медната епоха). Кои са по-важните нейни паметници и с какво впечатляват? Това е от съществено значение, защото е нещо, което дава повод за всеки българин да се чувства горд от уникалното историческо наследство на нашите земи още от най-дълбока древност.
В основата на тази култура са две неща: медта и солта. На Балканите са най-ранните използвани солници и медни рудници в света. Както е известно, в праисторията големите времеви периоди носят името на най-масово използваната за бита суровина – камък (каменна ера), мед, бронз, желязо. И тъй като тук са първите големи суровинни източници на мед (мините в Ай бунар до Стара загора и Рудна глава в Сърбия), нормално е населението по българските земи да се организира именно около тези източници и да е по-напреднало в началото на „медната“ епоха (каменномедна, халколит, енеолит на научен език) от всяко друго.
Сега малко повече за белезите на развитост на въпросната култура. Най-впечатляващо за любителите е съкровището от т. нар. Варненски халколитен некропол (гробище), и особено златните предмети в него. Разкрити са 294 гроба от некропола, съдържащи златни предметни с тегло над 6 кг. Само в един от гробовете златните предмети са от около 1,5 кг. Вероятно в този гроб е погребан „царят-жрец“ (вождът) на общността. Особено интересен е златният скиптър на царя-жрец, златните апликации с форма на бик, златната огърлица-амулет и т. н. Другото златно „съкровище“, принадлежащо на същата култура, е от село Хотница, Великотърновско. Става дума за златни накити, открити в някаква култова постройка (храм) на общността. Те са принадлежали на жреца или са ползвани в ритуални практики.
Зооморфни златни апликации от Варненския халколитен некропол
Огърлица от злато и мъниста със златен амулет от съшия некропол
Златен скиптър от същия некропол
Селищна могила Юнаците
В архитектурно отношение най-отличителните паметници на културата са Провадия-Солницата и Юнаците, Пазарджишко. Това са големи и укрепени центрове на политическа власт и на икономическа власт: може да се нарекат, макар и условно – протоградове или градове. В селището при Юнаците част от жителите обитават допълнително укрепена площ – „цитадела“. Така въпросното в архитектурен план може да се разглежда като прототип на по-късните градове (полиси) в Стария свят от Античността и Средновековието. Докато в Провадия-Солницата жителите са ангажирани с добива и транспортирането на сол. Около това икономическо предприятие (манифактура , заета със солодобив ) възниква и цялото селище. Тъй като солта е била голяма рядкост, това прави контролиращите добива й най-влиятелните и богати хора за времето си.
Напредналите икономически отношения при носителите на „хотнишко-варненската“ култура по българските земи са следствени от специализацията на труда. Тя е доказана на базата на проучванията в Провадия – този център, от една страна, на добив, от друга страна – на манифактура (ръчно произвоство) и от трета – на търговия със сол.
