Някога келтите били най-многобройният народ в Европа. Като имаме предвид това, толкова по-странно е, че никой не знае с точност кои са те и откъде са се появили. Някои учени смятат, че са дошли от територията на днешните Иран, Афганистан или Северна Индия. Археологическите разкопки показват, че са прекосили Урал, после земите на скитите и се озовали при северния бряг на Черно море. Оттам се придвижили към Балтийско море, появили се в Северна Франция – а след това, около V в., се разселили в цяла Европа.
През 1846 г. в Горна Австрия, близо до град Халщат, била намерена древна гробница. Разкопките разкрили още над хиляда погребения. Находките били сензационни – през 700-500-те години пр. Хр. тук вече имало цивилизация, която използвала желязо. Погребенията се отличавали с доста голямо разнообразие – от скромни гробове на обикновените членове на общността до разкошни могили на благородници. В тях археолозите открили оръжия, украшения, конска сбруя и дори бойни колесници.
Древните келти погребвали своите вождове във величествени погребални камери, облицовани с трупи от дъб, считан за свещено дърво. Такива камери имало под могили, увенчани със статуи на покойниците в пълен ръст, с изображения на божества или с надгробен камък и ритуална плоча.
Самите жилища на келтите били доста примитивни: обикновени дървени къщи-полуземлянки. Само аристократите строели подобия на замъци или укрепени имения. Интересен пример за такъв „замък“ е структурата, открита от археолозите при горното течение на Дунав, датирана VI век пр. Хр. Там били намерени амфори за вино и фрагменти от рисувана гръцка чернофигурна керамика – което сочи връзки на майстора-келт с античните му съседи.
Истинско съкровище на приложното келтско изкуство е колекцията керамични съдове от погребални могили в Унгария. Върху тях с резец са надраскани фигури на хора и цели сцени, които дават представа за облеклото и навиците на този народ. Връху съдовете са изобразени сражаващи се бойци, наметнати с плащове; също и жени, които се бият, като си скубят косите.
Но келтите не само се биели. Те са ни оставили изображения на влюбени двойки, както и на къдрави красавици, които тъкат и предат. Други са обхванати от стихията на танца, като танцуват с разперени ръце. Една от изобразените жени свири на лира – любимият келтски музикален инструмент.
Когато през 278 г. пр. Хр. келтите завладели гръцкото светилище в Делфи, те били възмутени от човешкия облик на гръцките богове. При тях съществувало табу върху изображенията на боговете като хора. Само някои келтски божества имат човешка форма. Сред основните е Цернунос-Езус. Когато той слиза в подземния свят на мъртвите, се нарича Цернунос, а при завръщането си на Земята – Езус.
В митологията на келтите има богове-покровители на свещените извори и гори. Богът на племето бил смятан за баща и покровител на своя народ, а съпругата му – за майка на племето, пазителка на плодородието при хората и животните, защитница на земите.
Древните традиции били съхранявани от друиди („хората на дъбовете“), които били жреци, учители, поети и предсказатели.
Сред друидите имало специалисти по астрология, по жертвоприношения (включително на хора), царски съветници, поети и лечители. Те притежавали огромна политическа власт и техните обединения нямат аналози сред религиозните организации от древността до наше време. Друидите забранявали тяхното учение да бъде записвано, затова за него се знае твърде малко.
Но, от друга страна, именно те донесли голямото нещастие на своя народ. Под тяхно влияние келтите, независимо, че притежавали добри за времето си технологии, останали с архаична кланова, племенна политическа организация. Независимо, че населявали цяла Европа, те не създали централизирана държава. Затова и били покорени от римляните. Тук може да си спомним съдбата на траките, които също не успели да се организират в голяма и силна държава, независимо от някои временни образувания – и също паднали под римска власт. Само Ирландия и Шотландия от всички келтски земи останали независими от Римската империя.
След разгрома на Западната Римска империя последното келтско племе – бритите, се сражавало дълго време срещу нахлуващите в Британия германски народи – саксите и англите. Най-прочутият им вожд тогава бил възпяваният в легендите крал Артур, който предвождал войските на бритите в края на V-ти и началото на VІ-ти век.
Съпротивата на бритите продължила още 300 години след неговата смърт чрез ожесточена партизанска война чак до ІХ-ти век в горите и блатата на Уелс. Именно от последните келти англичаните заимствали прочутия английски дълъг лък, с помощта на който извоювали великите си победи през Стогодишната война срещу Франция. А в европейската култура останали красивите и романтични легенди за крал Артур и замъка Камелот, Ланселот и Гуинивер, Тристан и Изолда, и за всички рицари на Кръглата маса.
Смята се, че крал Артур е келт?
