Още

    Маговете на викингите

    Древните скандинавци имали богато въображение, населено с всевъзможни духове и магии. Тяхната магия се основавала на интуиция и чувства, които не се контролирали от разума. Викингът можел да стане маг и да бъде признат за такъв само в резултат на продължително психическо напрежение, съчетано със страдание и дори лудост.

    Според скандинавците, редом с хората живеели множество свръхестествени същества. Представите им за тях били доста специфични. Например, призраците можели да бъдат убити само с меч или кинжал. Също така, викингите вярвали, че мъртвите могат да възкръсват.

    Една от исландските саги разказва, че в селището Торгалщад живеел мрачен и необшителен селянин на име Глам. Съседите му  не го обичали. Един ден го намерили мъртъв на двора и по някои следи решили, че е убит от призрак. След смъртта си този човек започнал да вреди на селяните, като убивал добитъка им. А човек, който го срещнел нощем, губел разсъдъка си. За този кошмар чул храбрият Грег и отишъл там, за да се бие с живия мъртвец. Една нощ духът на Глам се появил пред Грег, който спял в леглото си. Завързала се схватка на живот и смърт. Когато изглеждало, че призракът вече побеждавал, изведнъж силите на Грег по магически начин се възвърнали. Той замахнал с меча си и отрязал главата на Глам. После изгорил трупа, събрал пепелта в кожен чувал и го заровил далеч от ливади и пътища.

    В „Сага за хората от Пясъчния бряг“ се разказва как една богата жена на име Торгуна се разболяла и умряла. Преди това тя разделила имуществото си между своите  роднини, като заповядала да изгорят леглото й след нейната смърт. Но наследниците не сторили това, тъй като леглото било много скъпо. Скоро след това 18 от 30-те души, живеещи в имението, се разболели и умрели. Техните призраци започнали да се появяват всеки ден при огнището, сякаш искали да се стоплят. Тогава жрецът наредил все пак да се изгори леглото на Торгуна, а от призраците да се оплачат пред специален съд, който имал власт над тях. Така и сторили. Когато леглото било изгорено, съдът призовал призрака на брата на Торгуна – Торер Видлег. Той изслушал присъдата, според която трябвало да се прибере в гробището, и казал: „Стоях тук, колкото можах“. След което излязъл през вратата. Същото се случило и с другите починали роднини на Торгуна. После в жилището влязъл свещеник, който казал молитва и напръскал къщата със светена вода. Повече призраци не се появили.

    Магията на викингите можела да се използва не само за добри цели. Някой зъл или завистлив човек можел да предизвика „уроки“ против съседите си. Най-страшното средство за това бил „колът на омразата“, който забивали в земята, а отгоре му нахлузвали конска глава. Смятало се, че там, накъдето е насочена главата, непременно ще връхлетят беди и нещастия.

    Особено важна роля в скандинавската магия играели руните. Обикновено се смята, че първата германска руническа азбука – „Футарк“, се формирала около ІІ в. сл. Хр. Самата дума „руна“ идва от старонорвежкото съществително „рун“, което означава „шепот“ или „тайна“.

    Скандинавската митология разказва, че тайната на руните отначало била собственост на великана-мъдрец Мимир. Неговата помощ потърсил върховният бог Один, който бил покровител на мъдростта. За да предаде тайното знание, гигантът поискал дясното око на бога. Один не само дал дясното си око, но се приковал със собственото си копие към световното дърво Игдразил, където висял 9 дни. Тогава получил желаното знание.

    Магическите руни може да се използват както за зло, така и за добро. Скалдът (воин-певец) Егил Скалегримсен лекувал хора с тях. Веднъж той посетил познат селянин, чиято дъщеря боледувала и лежала в безсъзнание. Егил изрязал руните върху рибена кост, която поставил под възглавницата на болната. Тогава тя сякаш се събудила от сън и казала, че се чувства по-добре.

    Скандинавците не разделяли магията на „бяла“ и „черна“. Една и съща магия се смятала просто за добра, ако носела полза на хората, и за лоша – ако вредяла. Всяко вълшебство било легитимно и маговете се ползвали с уважение освен, ако не използвали магията за мошеничество. Но и в този случай смятали за лоша не самата магия, а нейната цел. Преди приемането на християнството никого не обвинявали за използването на руни и магьоснически заклинания.

    Викингите имали и своите пророци. Особено много били те в Норвегия и Гренландия. В сагите се описва такава пророчица. Тя носела синя мантия, вързана отпред със панделки, обсипана със скъпоценни камъни. На врата си имала стъклени мъниста, на главата – черна шапка, обшита с бяла котешка кожа. В ръката си държала тояга с меден връх, обсипана със скъпоценни камъни. Имала колан, върху който висяла торбичка с прахан и други приспособления за палене на огън. В кожена чанта държала магически отвари за чародейства. Била обута с кожени обувки от телешка кожа с дълги ремъци, в краищата на които дрънкали оловни копчета. Ръцете й били пъхнати в топли ръкавици от котешки кожи. Веднага щом жената влязла, всички скочили и я приветствали с поклон. Тя приемала хората ласкаво или хладно, в зависимост от това дали човекът й харесвал или не.

    Добрата магьосница трябвало да знае заклинанието „варлока“, което притежавало особена сила. Освен това, едно от уменията й било да тълкува сънища. Сред викингите по принцип всички можели да разгадават образите от сънищата, но маговете правели това особено умело. Те също притежавали дарбата да предсказват бъдещето.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови