Почитателите на историческите произведения, средновековната архитектура и на филмите за Средновековието може би са забелязали, че много замъци от онази епоха имат сходни характеристики. От големи мостове и внушителни каменни стени до кули, сводести тавани и винтови стълби – това са истински произведения на изкуството, както и впечатляващи инженерни постижения.
Въпреки, че известните средновековни винтови стълби в кулите не е задължително да са били разположени по посока на часовниковата стрелка, в повечето случаи са били строени точно така. Защо средновековните строители и инженери са изграждали винтовите стълби в замъците по този начин?
Смисълът в изграждането на винтовата стълба по посока на часовниковата стрелка е гениално прост. В европейските замъци от края на 13 век обикновено нямало отделна крепост, цитадела. Вместо това една от кулите на замъка – т. нар. „донжон“, била много по-голяма от останалите и в нея се намирали спалните на господарите, а понякога на самия крал и семейството му.
Животът през Средновековието никога не е бил равномерен и кротък. Спокойните години много бързо се сменяли с войни – а по време на война обсадите и щурмовете на замъци били обичайно явление. За да защитят владетеля на замъка и неговото семейство, средновековните архитекти строели винтови (спирални) стълби в кулите на замъка, които били разположени строго по посока на часовниковата стрелка. Това се правело, за да се поставят в неравностойно положение атакуващите врагове, които се изкачвали по тези стълби – с цел защитниците да могат да удържат отбраната на кулата възможно най-дълго и успешно. Такава конструкция на дъговидна стълба, разположена по посока на часовниковата стрелка, силно пречи на нападателите, които трябва да се изкачат по нея и да срещнат ожесточената съпротива на защитниците.
Причината е проста: обикновено повечето хора използват за работа и активна дейност дясната си ръка. В средновековните битки основно оръжие бил мечът, за мнозина пехотинци – бойният топор или секира. Повечето бойци ги използвали, естествено, с дясната си ръка. Затова стълбата, завита по посока на движението на часовниковата стрелка била много полезна и облекчавала защитниците на замъка по две главни причини.
Първо, заставайки на такава стълба, защитниците, намирайки се над нападателите, можели да удрят с мечовете и секирите си в дъги, съвпадащи със завоите на външната стена. Също използвали вътрешната стена като частичен щит – тъй като тя защитавала лявата страна на тялото им.
От друга страна, нападателите трябвало да се разкриват повече в опита си да нанасят удар под правилния ъгъл, за да не ударят с меча си външната стена. Така, за да нападнат по-успешно средновековен замък, нападателите ще трябва да вербуват колкото се може повече левичари – едно доста съмнително начинание.
Освен завоят по посока по часовниковата стрелка, конструкцията на всяко отделно стълбище в замъка играела и допълнителна защитна роля. Стълбите били проектирани с неравни стъпала – едни по-високи, а други по-ниски. Това позволява на всеки, който е запознат със замъка, да се качва и слиза уверено по стълбите в случай на нападение. Но за нападатели, натоварени обикновено с масивна броня, неравностите по стълбата могат да представляват сериозна опасност, тъй като поради непознаването на особеностите на замъка имало риск неправилно да разпределят тежестта си и да паднат, а това давало предимство на защитниците. Конструкцията на такива стълби значително увеличава вероятността нападателите да се спънат или да загубят равновесие. Освен това, слизането по стълба винаги е по-лесно от изкачването.
Подсилването на защитните функции и отчитането на тактиката на средновековния ръкопашен бой били основните причини винтовите стълби в замъците да бъдат строени със завиване по посока на часовниковата стрелка.
–
