Могъщият шеф на тайните служби на Сталин – Лаврентий Берия, бил застрелян без съд и присъда на 23 декември 1953 г. Застреляли го като куче: след набързо скалъпен процес, веднага след произнасяне на присъдата и фалшиви обвинения.
По въпроса за убийството му има различни хипотези. Но едно е ясно: щом партийната върхушка се решила на това убийство, значи Берия е бил много опасен за нея. Не толкова заради това, че искал да седне на червения трон – той дал ясно да се разбере, че нямал такива амбиции.
Лаврентий Павлович Берия
Нормалният съветски начин за отстраняване на вътрешнопартийни противници бил разработен отдавна: въпросният „обект“ се понижава в длъжност, изпраща се някъде далеч, после се арестува и обвинява в шпионаж в полза на империализма. Следва процес и разстрел. При това съдебният процес се извършвал по всички правила. Сега обаче процесът бил претупан, съдът си затворил очите за много чисто процесуални нарушения. Явно убийците много бързали.
Никита Хрушчов, с обичайните си лъжи и мошеничества в своите спомени пред чужди журналисти, и тук се опитал да хитрува. Целта му била ясна – да стовари колкото може повече вина за репресиите по времето на Сталин върху други комунистически лидери, а сам да се покаже пред света бял и пухкав. Той представя решението за незабавния разстрел на Берия като колегиална присъда от всички членове на висшия орган на комунистическата партия – Политбюро:
„След задълбочено обсъждане на минусите и предимствата на двата варианта стигнахме до извода, че Берия трябва незабавно да бъде разстрелян“…
„Ние!“ Но как да повярваме, че девет души, възрастни, нерешителни и доста страхливи, ще подпишат такова решение: да се разстреля едно от първите лица в държавата. Доста невероятно е да поемат такава отговорност. След смъртта на Сталин обикновено в такива случаи въпросът се удавял в безкрайни спорове и накрая, дори при основания за разстрел, всичко завършвало с интерниране някъде в Баку или Тюмен на поста директор на завод – пък там нека организира държавен преврат, ако може.
За това, че решението за убийството на Берия съвсем не било колективно, а било взето лично от Хрушчов, има убедителни доказателства. Секретарят на Централния комитет Маленков бил написал чернова за протокол на заседанието. Този проект е публикуван. За да се предотврати възможността за злоупотреба с власт, Берия трябвало да бъде лишен от поста министър на вътрешните работи и, ако дискусията вървяла, както и било предвидено, да бъдел назначен в краен случай за министър на петролната индустрия. И това е всичко. За никакъв арест, още по-малко за разстрел, не става и дума.
Така, че нямало „ние“. Най-напред Берия бил застрелян, а след това Президиумът бил поставен пред свършен факт и просто трябвало да бъдат оправдани убийците. Но кои точно?
В тази събития била широко привлечена армията. Берия бил застрелян от началник-щаба на ВВС генерал-майор Батицки. Министър на отбраната по онова време бил Булганин, който явно и осъществявал връзката с военните. А начело на заговора – Хрушчов. Ала причината за такава припряност все още остава доста неясна.
Има една загадка в събитията след смъртта на Сталин – съдбата на архива му. Архивът изчезнал. Къде? Това до ден-днешен е неизвестно. По всяка вероятност архивът на Сталин е бил прибран именно от Берия. В него несъмнено имало компромати срещу всички членове на Политбюро, но най-много срещу Хрушчов, който се отличавал с особена кръвожадност по време на репресиите през 1937-38 гг.
Но заради притежание на архив рядко убиват, ако не е намерен самият архив. Напротив, това дори е твърде опасно. Добре, ще гръмнат Берия; ами, ако в сейфа му лежи пакет с надпис: „Да се отвори след моята смърт! Л. Берия“? И компроматите се изсипват на бял свят пред нежелани погледи?
Проблемът бил в това, че на 25 юни 1953 г. Берия поискал от друг висш член на Политбюро – Маленков, разрешение да арестува Игнатиев, бившия началник на охраната на Сталин. За Хрушчов и хората около него това било направо смъртна присъда! Но само в един случай: ако те имали пряко отношение към смъртта на Сталин. Не е трудно да се досетим, че бившият началник на охраната на Сталин щял да бъде изцеден като лимон в подземията на „Лубянка“. И ако наистина Хрушчов и неговата група имали отношение към убийството на Сталин, Берия, който с искрени сълзи целувал ръката на умиращия вожд, щял лично да ги рита с ботушите си до смърт в същите подземия, без да дава пет пари за закони, съд, процеси, прокурори и адвокати.
Най-логичното било да ликвидират Игнатиев. Но къде била гаранцията, че той не бил оставил на сигурно място описание на нощта, в която бил умрял Сталин – съответно на начина, по който го била сполетяла внезапната му смърт?
Затова най-сигурното било да бъде ликвидиран самият Берия – „най-верният сталинец“, както до неотдавна го определяла държавната пропаганда. Така се премахвала най-голямата опасност. А след това всичко можело да бъде стоварено върху двамата най-големи „престъпници“ – Йосиф Сталин и Лаврентий Берия. Властта спокойно щяла да бъде поета от Хрушчов, който да раздаде съответните постове и други благинки на сподвижниците си. Както и се случило.
Л. П. Берия и дъщерята на Сталин. Сталин е на заден план.
И тогава за убийството на Берия потомците щели само да свият рамене: „Да, може би е било престъпление – но пък бил наказан един престъпник“.
Та какво им остава на потомците, които не знаят и досега къде изчезнал архивът на Сталин, с който бил запознат един-единствен човек в червената империя – Лаврентий Берия.
