Завръщането на Гагарин

Планът за първия полет на първия космонавт в света – Юрий Гагарин, предвиждал само една обиколка около Земята, което предварително изключвало всякакви сложни експерименти предвид краткия период от време – само 108 минути.

Тогава все още нямало подробни данни за ефектите от по-продължително състояние на безтегловност върху човешкия организъм. Имайки предвид всички тези неопределености, главният конструктор Корольов проектирал „Восток“ като високоавтоматизиран космически кораб, където ролята на пилота била минимална.

В този определящ момент от космическата ера Гагарин бил повече обект на експеримент – но той разполагал със специален плик с шифъра за активиране на ръчното управление на космическия кораб в случай на авария.

Гагарин излетял на 12 април 1961 г. Обаче завръщането на Земята се оказало свързано с непредвидени опасности. Когато спирачните ракети в приборния модул се задействали за 40 секунди, извършвайки точна маневра за забавяне в плътните слоеве на атмосферата, корабът изпитал силен тласък и започнал да се върти с голяма скорост около собствената си ос. При навлизането в атмосферата претоварването се увеличавало заедно с температурата.

По програма приборният отсек трябвало да се отдели 10 секунди след задействането на спирачните ракети – но тази решаваща маневра се забавила. В този момент „Восток“ се намирал над Африка. Щом се озовал в това стремително въртене, Гагарин с тревога погледнал през илюминатора към африканския континент, земния хоризонт и черната бездна на космоса. По-късно той докладвал:

„Внезапно по края на обшивката се появи ярка виолетова светлина. Почувствах вибрацията на кораба и горенето на топлозащитните слоеве. Чу се припукване. Когато претоварването достигна максималната си стойност, вибрацията намаля. В този момент усетих, че степента на претоварване достига 10 g. В продължение на 2 или 3 секунди показанията на приборите бяха неясни. Всичко пред очите ми стана някак сиво. Аз отново се напрегнах. Това помогна – всичко се върна на мястото си“.

Накрая „Восток“ се изправил и започнал да се снижава през горните слоеве на атмосферата. По време на този опасен епизод Гагарин не загубил самообладание, редовно съобщавал за своето състояние и за това на космическия кораб.

Когато „Восток“ слязал на височина 7000 метра, се разтворил главният парашут, който забавил падането към земята. След няколко секунди люкът на кораба се отворил и Гагарин бил изтласкан навън:

„Седях там и си мислех дали наистина са ме катапулирали? После спокойно вдигнах глава, в този момент двигателята задейства и бях катапултиран. Не успях да се ударя в нищо. Излетях заедно с креслото“.

Той разтворил собствения си парашут на височина около 4000 метра и извършил меко приземяване върху полето до някаква долчинка, недалеч от град Саратов, при Волга. Гагарин се освободил от парашута и се изкачил на невисок хълм, където срещнал жена и малко момиченце. Той се втурнал напред, като размахвал ръце и викал: „Аз съм приятел, аз съм съветски!“.

Щом разбрала желанието на космонавта спешно да се свърже със своите ръководители, жената му предложила да използва телефона в близкия земеделски полеви лагер.

По-късно Гагарин разказва: „Помолих жената да не пуска никой до моите парашути, докато не стигна до лагера. Когато отидохме при парашутите, видяхме група мъже, около шестима души, трактористи и механици от полевия лагер. Запознахме се и аз им казах кой съм. Те ме осведомиха, че по радиото сега предават съобщение за космическия полет.

Вестник „Правда“, официалният орган на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) излязъл на 13 април 1961 г. с празнични заглавия, наричайки полета „Велико събитие в историята на човечеството“.

Два дни след старта Гагарин пристигнал в Москва с военен самолет, придружен от седем изтребителя. Никита Хрушчов казал, че подвигът на Гагарин го е направил „безсмъртен“ и му връчил медал „Златна звезда“ със званието „Герой на Съветския съюз“ – висшата награда на СССР.

Младият космонавт станал обект на силно медийно внимание и общ ентусиазъм не само в Съветския съюз, но и в целия свят. Човечеството поело пътя си към Космоса, напълно в съответствие с прочутата реплика на Гагарин, когато корабът „Восток“ стартирал: „Поехали!“ („Тръгваме!“).